ХРИСТО

БОТЕВ

Изготвено от Илиян Стоянчов 9В

ВЪВЕДЕНИЕ
ХРЍСТО БО̀ ТЬОВ ПЕТКО̀ В, ИЗВЕСТЕН КАТО
ХРИСТО БОТЕВ, Е БЪЛГАРСКИ РЕВОЛЮЦИОНЕР,
ПОЕТ И ПУБЛИЦИСТ. СМЯТАН Е ЗА НАЦИОНАЛЕН
ГЕРОЙ И ЕДИН ОТ НАЙ-ВИДНИТЕ БЪЛГАРИ НА
ВЪЗРОЖДЕНСКИЯ ПЕРИОД.
ДЕТСТВО
РОДЕН Е НА 6 ЯНУАРИ 1848 ГОДИНА В КАЛОФЕР, В
СЕМЕЙСТВОТО НА ДАСКАЛ БОТЬО ПЕТКОВ И ИВАНКА
БОТЕВА. СЪЩЕСТВУВАТ И ДРУГИ ХИПОТЕЗИ ЗА РОДНОТО
МУ МЯСТО, КОИТО ДНЕС СЕ ОТХВЪРЛЯТ ОТ
ИЗСЛЕДОВАТЕЛИТЕ – ЧЕ ТОЙ Е „ИЗ КАРЛОВО“, КАКТО
ПИШЕ В ЕДНО ОФИЦИАЛНО ПИСМО НА НАЙДЕН ГЕРОВ,
ИЛИ ЧЕ Е РОДЕН В СЕЛО ОСЕН, КАКТО СПОМЕНАВА
САМИЯТ БОТЕВ В СТАТИЯТА СИ „ПРИМЕРИ ОТ ТУРСКОТО
ПРАВОСЪДИЕ“.
СЕМЕЙСТВО
БАЩАТА НА БОТЕВ БОТЬО ПЕТКОВ Е УЧИТЕЛ,
КНИЖОВНИК И ОБЩЕСТВЕН ДЕЕЦ, КОЙТО УЧИ В ОДЕСА,
СЪСТАВЯ И ПРЕВЕЖДА УЧЕБНИЦИ, А МАЙКА МУ Е ОТ
СКРОМНО КАЛОФЕРСКО СЕМЕЙСТВО. ОСВЕН ХРИСТО
БОТЕВ, ДВАМАТА ИМАТ ОЩЕ ОСЕМ ДЕЦА: АНА (1850 –
1867), ПЕТКО (1852 – 1872), СТЕФАН (1854 – 1890), КИРИЛ
(1856 – 1944), ТОТА (1859 – 1864), ГЕНКО (1861 – 1863), ГЕНКО
(1863 – 1866) И БОЯН (1866 – 1885).
В ОДЕСА И ВРЪЩАНЕ В КАЛОФЕР
ПРЕЗ 1863 ГОДИНА ХРИСТО БОТЕВ ПОЛУЧАВА СТИПЕНДИЯ И
ЗАМИНАВА ЗА ОДЕСА, КЪДЕТО УЧИ ВЪВ ГИМНАЗИЯ. ВЪПРЕКИ
ЗАТРУДНЕНИЯТА ТОЙ СЕ УВЛИЧА ПО ЛИТЕРАТУРАТА И ЧЕСТО
ПОСЕЩАВА БИБЛИОТЕКИ. ПРЕЗ 1866 ГОДИНА Е ИЗКЛЮЧЕН ОТ
ГИМНАЗИЯТА ПОРАДИ НЕМАРЛИВОСТ, НО ОСТАВА В ОДЕСА КАТО
ДАВА ЧАСТНИ УРОЦИ. ПРЕЗ 1867 ГОДИНА СЕ ВРЪЩА У ДОМА В
КАЛОФЕР, КЪДЕТО ПОЕМА УЧИЛИЩНИТЕ ЧАСОВЕ НА БАЩА СИ.
ПОЛУЧАВА СТИПЕНДИЯ И ОТНОВО ЗАМИНАВА ЗА ОДЕСА, НО ПРЕЗ
СЕПТЕМВРИ ПРИСТИГА В РУМЪНИЯ ВМЕСТО ДА ПРОДЪЛЖИ
УЧЕНИЕТО СИ.
ЕМИГРАНТ В РУМЪНИЯ
ПРЕЗ КРАЯ НА СЕПТЕМВРИ 1867 ГОДИНА ХРИСТО БОТЕВ ПРИСТИГА В
РУМЪНСКИЯ ГРАД ГЮРГЕВО И СЕ ПРИСЪЕДИНЯВА КЪМ БЪЛГАРСКИТЕ
ХЪШОВЕ ТАМ. СЛЕД СМЪРТТА НА ГЕОРГИ РАКОВСКИ ПРЕЗ ОКТОМВРИ,
БОТЕВ И ГРУПАТА МУ ОТИВАТ ЗА БУКУРЕЩ. ОТТАМ ТОЙ ПРОДЪЛЖАВА КЪМ
ОДЕСА, НО СПИРА В БРАИЛА ПРЕЗ ДЕКЕМВРИ, КЪДЕТО РАБОТИ ПРИ
ПЕЧАТНИЦА. ПРЕЗ ФЕВРУАРИ 1869 ГОДИНА Е НАЗНАЧЕН ЗА УЧИТЕЛ В
АЛЕКСАНДРИЯ, НО СКОРО Е УВОЛНЕН И ПРЕМИНАВА В ИЗМАИЛ, КЪДЕТО
ПРОДЪЛЖАВА ДА УЧИ И СЪТРУДНИЧИ С БЪЛГАРСКИ ВЕСТНИЦИ. ПРЕЗ 1871
ГОДИНА ОБЩИНАТА НА ИЗМАИЛ ПРЕКРАТЯВА ПРЕПОДАВАНЕТО НА
БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В УЧИЛИЩЕТО, КОЕТО ГО ПРИНУЖДАВА ДА ТЪРСИ НОВИ
ВЪЗМОЖНОСТИ.
ЖУРНАЛИСТ И ИЗДАТЕЛ
ПРЕЗ КРАЯ НА МАЙ 1871 ГОДИНА ХРИСТО БОТЕВ СЕ ПРЕМЕСТВА В БРАИЛА И
С ПОМОЩТА НА ДИМИТЪР ПАНИЧКОВ ЗАПОЧВА ДА ИЗДАВА ВЕСТНИК
„ДУМА НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕМИГРАНТИ“, КОЙТО ИЗЛИЗА В ПЕТ БРОЯ. ПРЕЗ
СЕПТЕМВРИ СА ПРИНУДЕНИ ДА ГО ПРЕКРАТЯТ ПОРАДИ ЛИПСА НА
СРЕДСТВА. ПРЕЗ 1872 ГОДИНА БОТЕВ БОЛЕДУВА ОТ ТИФ, А ПРЕЗ ЛЯТОТО СЕ
ОПИТВА ДА ИЗНУЖДА ЗА ПАРИ, КОЕТО ГО ДОВЕЖДА ДО АРЕСТА. СЛЕД
ОСВОБОЖДЕНИЕТО СИ ПРЕЗ 1872 ГОДИНА ПРИСТИГА В БУКУРЕЩ, КЪДЕТО
РАБОТИ КАТО КОРЕКТОР ВЪВ ВЕСТНИК „СВОБОДА“, А ПО-КЪСНО И КАТО
УЧИТЕЛ. В ТОЗИ ПЕРИОД ПРОДЪЛЖАВА АКТИВНАТА СИ ДЕЙНОСТ КАТО
ПУБЛИЦИСТ И СЪТРУДНИК НА ВЕСТНИК „НЕЗАВИСИМОСТ“.
УЧАСТИЕ В БРЦК
ПРЕЗ ЛЯТОТО НА 1874 ГОДИНА ХРИСТО БОТЕВ СЕ ПРИСЪЕДИНЯВА КЪМ БЪЛГАРСКИЯ
РЕВОЛЮЦИОНЕН ЦЕНТРАЛЕН КОМИТЕТ (БРЦК) И Е ИЗБРАН ЗА ЧЛЕН И СЕКРЕТАР НА
КОМИТЕТА. СЛЕД ПРИКЛЮЧВАНЕТО НА ПРЕВОДА НА КНИГАТА „ЗА СЛАВЯНСКИЯ
ПРОИЗХОД НА ДУНАВСКИТЕ БЪЛГАРИ“, БОТЕВ ЗАПОЧВА ДА ИЗДАВА ВЕСТНИК
„ЗНАМЕ“. ОСТАВЯЙКИ УЧИТЕЛСКАТА СИ ДЕЙНОСТ, ТОЙ СЕ ФОКУСИРА ВЪРХУ
ИЗДАВАНЕТО НА ВЕСТНИКА И КУПУВА СВОЯ СОБСТВЕНА ПЕЧАТНИЦА. ПРЕЗ МАРТ
1875 ГОДИНА ВЪЗНИКВА ПУБЛИЧЕН КОНФЛИКТ МЕЖДУ БОТЕВ И ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ,
КАТО БОТЕВ ПРОДЪЛЖАВА ИЗДАВАНЕТО НА „ЗНАМЕ“. ПРЕЗ АВГУСТ БОТЕВ СТАВА
ПОДПРЕДСЕДАТЕЛ НА БРЦК И СЕ ВЗЕМА РЕШЕНИЕ ЗА ОРГАНИЗИРАНЕ НА ВЪСТАНИЕ.
ТОЙ БИВА ИЗПРАТЕН В РУСИЯ, ЗА ДА СЪБЕРЕ ПОДКРЕПА ЗА БЪДЕЩИТЕ ВЪСТАНИЦИ. В
РУМЪНИЯ ТОЙ ОРГАНИЗИРА ГРУПИ ЗА УЧАСТИЕ В ВЪСТАНИЕТО, КАТО ПОСЕЩАВА
РАЗЛИЧНИ ГРАДОВЕ И СЕ СВЪРЗВА СЪС СЪОТВЕТНИТЕ ХОРА. БОТЕВ СЕ ВРЪЩА В
БУКУРЕЩ, КЪДЕТО ВЪЗНИКВАТ СЛУХОВЕ ЗА ФИНАНСОВИ НЕРЕДНОСТИ. НА 30
СЕПТЕМВРИ НАПУСКА БРЦК И СЕ ЗАНИМАВА С КНИЖАРНИЦАТА СИ И С
РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА СВОИТЕ КНИГИ.
БОТЕВАТА СМЪРТ
ВЕЧЕРТА НА 20 МАЙ СЛЕД БИТКАТА, БОТЕВ Е ЗАСТРЕЛЯН И
УМИРА НА МЯСТО. МЯСТОТО НА СМЪРТТА МУ Е ОБЕКТ НА
СПОРОВЕ, НО СЕ СМЯТА, ЧЕ Е В ПОДНОЖИЕТО НА ВРЪХ
КАМАРАТА В СТАРА ПЛАНИНА. ИМА ДВЕ ВЕРСИИ ЗА СМЪРТТА
МУ: ЕДНАТА Е, ЧЕ Е ЗАСТРЕЛЯН ОТ ОСМАНСКИ СНАЙПЕРИСТ, А
ДРУГАТА, ЧЕ Е УБИТ ПРИ ЗАГОВОР ОТ СВОИ ЧЕТНИЦИ. ТЯЛОТО
МУ Е ОСТАВЕНО НЕПОГРЕБАНО, А СЛЕД ОТКРИВАНЕТО МУ НА
СЛЕДВАЩИЯ ДЕН, ГЛАВАТА МУ Е ОТРЯЗАНА ОТ ОСМАНЦИТЕ И
ИЗЛОЖЕНА НА ПЛОЩАДА ВЪВ ВРАЦА, КОЙТО ДНЕС НОСИ
НЕГОВОТО ИМЕ.
БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО