Уринен анализ.

Изследване на общи
свойства на урината.
Химичен анализ на урина.
 Изследване на общи свойства на урината
1. Качествено
За качествен анализ се взема еднократна, прясна урина.
Най-подходяща е сутрешната урина, тъй като тя е достатъчно
концентрирана ( 6-8 часов престой в пикочния мехур).

2. Количествено
Използва се 24-часова или 6-12 часова урина. По този начин е
възможно да се прецени дадена съставка количествено за 24 часа.
Възрастният човек нормално отделя за 24 часа от 750 мл до 2000 мл урина. За
патологични се смятат стойностите под 500 мл и над 2000 мл за 24 часа при възрастен
човек. Количеството урина, което отделят децата е по-ниско и зависи от възрастта. При
тях приблизително отделената урина за 24 часа може да се изчисли по формулата.

600 + 100 (x-1), където ,,х’’ е числото на годините.

Полиурия – увеличено отделяне на урина (над 2000 мл за 24 часа).

Среща се при по-голям прием на течности, при физическо и психическо напрежение,
ниска температура на околната среда и простуди, приемане на диуретици и др.

Олигурия – намалено отделяне на урина, между 500 и 100 мл за 24 часа.

Среща се при намален прием на течности, обилни изпотявания, висока температура на
околната среда, фебрилни състояния, повръщане, диарии, токсикози, сърдечни
заболявания и др.

Анурия – спиране на отделянето на урина (приема се количеството до 100 мл за 24 часа).

Среща най-вече при силна дехидратация, тежки бъбречни заболявания, отравяния с
тежки метали, перитонити, менингити, шокови състояния и др.
 Видове уринни проби
 Първа сутрешна урина: урина, отделена непосредствено след
нощния сън. Тя е най-подходящият биологичен материал за
микроскопско и химично изследване. Урината е по-концентрирана
(съдържа по-голям брой клетъчни елементи и по-високи
концентрации на химични съставки – особено нитрити и белтък).
 Средна порция урина: урина, отделена след добър тоалет на
гениталиите, като първата порция урина се изхвърля, средната
порция се събира в уринната чашка, а остатъчната урина отново се
изхвърля.
 Случайна порция урина: урина, отделена по всяко време, без
предварителна подготовка на пациента.
 Видове уринни проби
24-часова урина – Първата сутрешна урина в 8 ч. се изхвърля, като
всяка следващата порция урина се събира в химически чист съд.
Първата сутрешна урина в 8 ч. на втория ден се прибавя към
останалата и с това периода на събиране завършва.
 Урината се размесва и 10-20 мл се прехвърлят в контейнер,
който се изпраща в лабораторията заедно с регистриран обем на
цялото количество
Изследва се количествено бъбречната екскреция на белтъци,
хормони, ензими, лекарства и др.
Не е подходяща за изследване с тест ленти
Не е подходяща за микроскопско изследване
Правила за съхранение на пробите с урина
Контейнерите за събиране на урина трябва да са чисти, сухи,
прозрачни (стъклени или пластмасови), с капацитет 30-100 мл, с
подходящо капаче с винт (когато ще се транспортира)
В случаите, когато урината не може да се изследва до 2-рия час,
се препоръчва използването на стерилни контейнери
За събиране на 24-часова урина има специални градуирани
големи контейнери с капацитет 3000 мл, които са с широк отвор и
капачка на винт
Задължително етикиране и надписване на съдовете, но не и на
капачето с адхезивна лепенка
 Цвят на урината
 Норма -> сламено-жълт до кехлибарено-жълт цвят
 Безцветна -> разредена урина
 Тъмно-жълта -> концентрирана урина
 Жълтo-зелена -> Билирубин/Биливердин
 Зеленикава -> Прием на лекарства
 Кафяво-червена -> Кръв/Хемоглобин
 Миризма на урината
 Норма -> ароматна, подобна на месен бульон
 Гнило/Амоняк -> наличие на бактерии
 Мухъл -> чернодробни заболявания
 Сладникава -> глюкоза
 Плодова -> кетони
Химичен анализ на урина с тест-ленти
 Правила за извършване на
анализа
 Пробата трябва да бъде прясна, добре размесена
 Тест-лентата се потапя за секунди в урината, така че всички
тест-зони да бъдат намокрени
 Отчитането се извършва на дневна светлина след 1 минута
 Цветът в тест-зоната се променя в зависимост от присъствието
и концентрацията на конкретното вещество или клетки
 Цветът във всяка реагентна зона се сравнява визуално с
цветната скала, отпечатана върху опаковката на лентите
 Реакция на урината- pH
При здрав човек урината има слабо кисела или
неутрална реакция (pH 5-7)
Кисела реакция – прием на белтъчна храна , гладуване,
диарии, подагра, ацидоза
Алкална реакция – прием на вегетарианска храна,
възпалителни процеси на пикочните пътища, обструкция
на уринарния тракт
 Изследване на белтък (експресни тестове)
За едно денонощие с урината се отделят до 0,15 гр.
Тест-лентите се позитивират при наличие на белтък в урината
над 0,2 – 0,3 гр/л.
Принцип на тест лентите: Използва се т.нар протеинова
грешка на индикатора.
Зоната за доказване на белтъка е импрегнирана с цитратен
буфер с pH 3,0. При това pH индикатора тетрабромфенол
синьо има жълт цвят, при същото pH присъствието на
нарастващи концентрации белтък променят цвета на
индикатора от жълто през зелено до синьозелено.
 Изследване на белтък със
сулфосалицилова киселина (SSA)
Тестът се провежда с 20% SSA. Наличие на преципитация
се отчита на тъмен фон и при сравнение с контролна
епруветка с урина без добавена SSA.
Резултатите се отчитат като отрицателен (-), 1+, 2+, 3+, 4+.
Този тест е с по-висока чувствителност сравнение
изследването с тест-лентите.
Протеинурии според количеството
на белтък в урината
Лека протеинурия до 0,5гр/24ч.
Умерена протеинурия до 3,5гр/24ч.
Масивна протеинурия над 3.5гр/24ч.
 Глюкоза (експресни тестове)
 Двойно-стъпална ензимна реакция с GOD/POD
 Реакцията е специфична за глюкоза, пропуска галактоза,
фруктоза (други захари)
 Глюкозурия е налице когато бъде надвишен тубулния
реабсорбционен капацитет (при плазмени нива > 10 ммол/л)
 Глюкозурия се среща при: захарен диабет, ренален диабет,
остри и хронични панкреатити, заболявания на жлези с
вътрешна секреция, инсулт, менингит, кръвоизливи
 Кетони (екпресни тестове)
Кетони в урината: ацетон, ацетоцетна киселина, бета-
оксимаслена киселина
Причини: Ако енергийните нужди не могат да бъдат
задоволени от метаболизма на глюкозата, енергията се
набавя от разграждането на масти- формиране на
кетотела
Кетонурия се среща при: захарен диабет, интоксикации,
гладуване, обилни повръщания и диарии
 Хематурия (експресни тестове)
Под хематурия се разбира наличие на увеличено количество на
еритроцити, на свободен хемоглобин или миоглобин в урината

Най-честите причини са:

Преренални (хемофилия, левкемии, лечение с
антикоагуланти)
Ренални (гломерулонефрити, пиелонефрити, тумори,
поликистоза и др.)
Постренални (травми/конкременти/тумори на пикочните
пътища)
 Билирубин (експресни тестове)
Разграден продукт на хемоглобина. Образува се в клетките на
ретикуло-ендотелната система, костен мозък и слезка.

Бива:
1) Индиректен, водно-неразтворим (преди черния дроб)
2) Директен, водно разтворим (след черния дроб)

Билирубинурия – паренхимни и обструктивни жълтеници

 Билирубин (мокра проба)

Проба на Трусо
В епруветка с 3 мл. урина се надслояват 3-4 капки от
1 % спиртен разтвор на йод. При наличие на
билирубин на границата между двете течности се
образува зелен пръстен.
 Уробилиноген (експресни тестове)
Паренхимни увреждания на черния дроб - хепатити,
цироза, токсични и инфекциозни увреждания
Хемолитични процеси
Чревни заболявания – илеус (чревна непроходимост),
констипация (запек), ентероколити
 Уробилиноген (мокра проба)

Проба с реактив на Ерлих

Към 3 мл. прясна, охладена до стайна температура урина
се прибавят няколко капки от реактива на Ерлих. Пробата е
положителна ако се получи червено оцветяване в първите
30 секунди.
 Нитрити (експресни тестове)
Този тест зависи от превръщането на нитратите (приети с храната)
в нитрити под действието на Грам (-) бактерии (E.coli) в урината.
Резултатите се представят като положителни или отрицателни
Положителен за нитрити тест показва наличието на бактериурия
(предимно Грам(-)), като най-честите причинители са: E.coli,
Proteus, Enterobacter
Фактори които повлияват образуването на нитрити и тяхното
определяне:
 С храната трябва да са приети нитрити (главно от зелените
зеленчуци)
 Урината трябва да е достатъчно престояла в пикочния мехур. За
да се осъществи действието на бактериите
 Левкоцити (експресни тестове)
Отрицателен тест с тест-лентите за левкоцити не изключва
наличието им в урината, само показва, че броят им не е
сигнификантно висок
Сигнификатното увеличение на WBC в урината е показател за
наличие на уроинфекция
Нормално в урината се откриват 2-5 WBC/зрително поле
Чувствителност – 20-25 WBC/µl
 Специфично тегло (относителна обемна
маса)
Определение: отразява теглото на разтворените частици
в урината
Този показател отразява способността на бъбреците на
разреждат и концентрират урината
1,003 до 1,035 на случайно отделена урина се приемат за
нормални стойности в случаите със запазена бъбречна
функция
Ако спец. тегло <1,028 след 12-часов сух режим (без
храна и вода) е нарушена концентрационната способност