Методи за

фармакологично
повлияване
поведението на деца
при дентално
лечение. Индикации
за екстракции на
временни зъби.
Лечение под обща
анестезия.
ДОЦ. Д-Р ДОБРИНКА
Д А М Я Н О ВА , Д . М .
 Да се Поведенчески характеристики на здравото дете
атиск върху детето
Да се полагат комплексни дентални грижи без психологически и физически натиск
върху детДа сИнфант - от 0 до 15 месеца. Интервенции са минимални,
най-често поради травми. При среден по тежест или тежък проблем -
обща анестезия и хоспитализиране.

е полагат комплексни дентални грижи без психологически и физически натиск върху

детето

ето
Ранна детска възраст - от 15 месеца до 2 години.
Прегледът може да се проведе в прегръдките на родител. При дете с
положителна нагласа е възможно лечението на Caries superficialis.
Лечението на дълбоки кариеси, както и на ЕСС надхвърля
възможностите на детето.
Предучилищна възраст - от 2 до 6 години.
Възможно е приложение на психологични техники за мотивиране или за
корекция на поведението:
Развитото въображение дава възможност за визуализация на денталното
лечение и за употребата на евфемизми.
Денталният лекар да се съобразява с естествения страх от болка и кръв.
Използване на "моделиране"
във всичките му форми.
Средна детска възраст - от 6 до 12 години.
Това е време на "загуба на зъбите". По- голямата част от децата
възприемат денталното лечение. Тревожността може да бъде повлияна по
рутинен път.
Подрастващи - от 12 години до пълно съзряване.
Денталното лечение на юношите не крие поведенчески проблеми. През
пубертета те могат да бъдат по-чувствителни или потиснати.
 Възможно е да променим и управляваме
поведението

Управление на поведението е дейност, при която ефективно и

ефикасно се прилага дентално лечение на детето и в същото време се
изгражда положително отношение към денталната медицина.
Триъгълник на детското дентално лечение
Преди да започнем да променяме поведението, трябва да го оценим!

1.Има ли въобще нужда от промяна на поведението?

2.Начина за осъществяване на промяната.
СЪЩЕСТВУВА ЗНАЧИМА ВРЪЗКА МЕЖДУ:
• КЛАСИФИЦИРАНОТО ДЕТСКО ПОВЕДЕНИЕ
• КЛИНИЧНАТА ДИАГНОЗА
• НАЧИНА НА УПРАВЛЕНИЕ НА ПОВЕДЕНИЕТО
ПОВЕДЕНЧЕСКА СКАЛА НА FRANKL

Тестове
за самооценка
на тревожността
Картинен тест
По Venham
Тестове
за
самооценка
на
тревожността
https://www.scielo.br/j/pboci/a/J34qCydgy6TpFRmx7LrkspG/?
lang=en
 Анатомични и физиологични
особености на детето
Голяма метаболитна активност по-добро периферно
кръвоснабдяване
Ниска толерантност към препятствия при дишане
По-голяма склонност към брадикардия и
намалена сърдечна дейност
 Определение за седация
Минимално ниво на депресия на ЦНС (централната нервна
система) на подсъзнателно ниво, при което пациентът
запазва самостоятелното дишане и способността да реагира
на физически стимули и вербални команди;
Всички рефлекси са запазени;
техниката на седация не
включва безсъзнание.
 Превантивна седация
По време на първия преглед при зъболекар, ако пациентът е
показвал признаци на тревожност преди това;
По време на първото приложение на локална анестезия;
Ако манипулацията е трудна дори когато детето е
положително;
 N2O – Азотен диоксид;Райски газ:
Хъмфри Дейви (1778-1829), английски химик открива, че има влияние
върху главоболие и болка в гърдите;
Използва се през 1889 г. в Стоматологичното училище в Ливърпул за
първи път за стоматологични цели;
През 1936г. Harry Lang формулира необходимостта от използването му
по време на стоматологично лечение;
слаб аналгетик със слаба локална анестетична активност;
Има сладникав АРОМАТ и е приятен за вдишване
В комбинация с кислород; N2O седацията продължава
нефармакологичните техники, но не ги замества!
Широко разпространено в световен мащаб, в България на се използва!
Орална седация
Положителна страна:
сигурен лесен за използване
добра адаптация на децата
Отрицателни страни:
Зависи от абсорбцията на чревната лигавица
Няма възможност за градиране на ефекта и обратно действие
ДИАЗЕПАМ

детска доза - 0,2 - 0,5 mg/kg

+ ефекти - намалява тревожността
- ефекти - атаксия и продължителна активност върху ЦНС
Пример: доза 0,3 mg/kg
Максимална плазмена концентрация - след 60 минути
Ниво на седация – след 30 мин
 ДОРМИКУМ (МИДАЗОЛАМ)
Детска доза - 0,2 - 0,5 mg/kg
Използва се и за премедикация, преди прилагане на обща анестезия
Предимства в сравнение с диазепам:
полуживот – 10 пъти по-кратък период на активност
активност – 1 и 1/2 по-голяма
по-добра локална поносимост
краткотрайна амнезия
 Определение за обща анестезия
Обща анестезия– метод за управление на поведението на силно
негативни деца и деца с увреждания/придружаващи заболявания.
Контролирано състояние на липса на съзнание, придружено от загуба
на защитни рефлекси, включително самостоятелното дишане, както и
невъзмжност за реакция на физически стимули и вербални команди.
За детската дентална медицина общата анестезия е управленска техника на поведениeто,
мотивирана от нуждата от диагностика и лечение и сигурността на денталния лекар и
пациента
 Подготовка и
Премедикация
на детето за
лечение под О.А.
1. Снемане на пълна
анамнеза;
2. Лекарски преглед с
информирано съгласие и
анестезиологична
консултация;
3. Педиатричен преглед на
детето и лабораторни
изследвания
Инхалационна анестезия –
интубация
Назотрахеална интубация
предотвратява аспирацията;
възможен е ефективен контрол
на дишането; Назотрахеална
възможност за аспирация и интубация
промивкана трахеята и бронхите;
не е необходимо анестезиологът да
е постоянно
към главата на пациента
 Видове общи анестетици-
Инхалаторни
Причиняват депресия на определени
части на мозъка
 Медикаменти за инхалационна анестезия

Оротрахеална
интубация
 Изофлуран (isoflurane) | ATC N01AB06
Изофлурана е безцветна, прозрачна, леко пареща течност със слаба миризма на
етер. Лесно се смесва с органични разтворители и мазнини. Не се възпламенява.
Течността е стабилна дори при ултравиолетови лъчи, не уврежда
металите.Показания: въвеждане и поддържане на обща анестезия, както и
седация на обдишвани пациенти за не повече от 48 часа; Действие: Наркозата под
влияние на изофлурана настъпва и отзвучава бързо, като анестезията преминава
през всички стадии на наркоза. Не сензибилизира миокарда към адреналин и
норадреналин, отпуска скелетната мускулатура, усилва миорелаксиращия ефект
на недеполяризиращите миорелаксанти, не променя интраокулярното налягане.
Всички миорелаксанти, използвани в съвременната анестезия са съвместими с
изофлурана; Нежелани лекарствени реакции: респираторна депресия, аритмия,
хипотония, треперене, гадене и повръщане; Противопоказания: сензибилитет към
изофлуран; пациенти със склонност към малигнена хипертермия.
Медикаменти за
инхалационна
анестезия
 Севофлуран (sevoflurane) | ATC N01AB08
Севофлуранът е лекарствен препарат, който спада към групата на
халогенираните въглеводороди.Показания: използва се за въвеждане и
поддържане на обща анестезия при провеждане на хирургични
интервенции.Нежелани лекарствени реакции: гадене, повръщане, кашлица,
втрисане, хипотония (ниско кръвно налягане), задух, възбуда, сънливост,
брадикардия (забавен сърдечен ритъм), тахикардия (учестен сърдечен ритъм),
замаяност, сухота в устата, хипертония (високо кръвно налягане), повишена
температура, главоболие. Противопоказания: свръхчувствителност към
севофлуран, анамнеза за чернодробни проблеми след анестезия с халогенни
анестетици, анамнеза за малигнена хипертермия. Начин на приложение:
прилага се инхалаторно в дози, изчислени според възрастта и телесното тегло.
Достъп до пациента: отпуска се с рецепта.
Венозна Анестезия
Небарбитурови анестетици –
ROCURONIUM,KETALAR (KETAMINE); Хипнотици
- ПРОПОФОЛ (ДИПРИВАН)
опиати - FENTANYL
Кетамин (ketamine) | ATC N01AX03
Кетаминът представлява е бял и прозрачен , лесно разтворим във вода.
Разтворите му са стабилни при стайна температура; Показания: интравенозен или
интрамускулен анестетик; като средство за анестезия, предшестван от други
анестетични агенти Действие: Потиска ЦНС с характер на обща анестезия
(дисоциативна наркоза) с нормален мускулен тонус и силно изразена анестезия, без
хипнотично и седативно влияние. Наркозата протича без III стадий на наркоза.
След венозно приложение наткозата продължава около 10 минути,
а след мускулно - 20-30 минути. Следнаркотичния сън продължава около
2 часа.Нежелани лекарствени реакции: конвулсивни пристъпи, тремор, миоклония
Противопоказания: сърдечна слабост; артериални аневризми;
повишено интракраниално налягане; глаукома; операции в областта на
фаринкс, ларинкс, трахея (запазен гълтателен рефлекс); хипертиреоидизъм;
Дозировка: венозно 2 мг/кг, мускулно 10 мг/кг
 Пропофол получени чрез
дестилация (C12H18О, Мr )
= 178.3 g / mol, (2,6-диизопропилфенол) е безцветна до бледожълта, бистра
течност, която е слабо разтворима в вода и се смесва с хексан и метанол.
Течността в предлаганите на пазара ампули е млечнобяла емулсия (1-2%).
Принадлежи към групата на феноли.
Пропофол (ATC N01AX10) има анестетични свойства. Той е с кратко
действие, интравенозно, с бързо начало на действието; седативен,
релаксант, еуфория, дезинхибитор и афродизиак.
Показания
За индукция и поддръжка на обща анестезия и за седация на вентилирани
възрастни по време на интензивно лечение. Пропофол се използва и извън
етикета за главоболие и мигрена, но не е одобрен за тази цел.
 Фентанил амп. 100 мкг 2 мл х 10
Fentanyl Richter;
СЪСТАВ: Фентанил.Синтетичен наркотичен аналгетик.
ПОКАЗАНИЯ:
Силни болки при остър инфаркт на миокарда, тежки стенокардни пристъпи и други висцерални
болки; премедикация; невролептаналгезия.
ДОЗИРОВКА И ПРИЛОЖЕНИЕ:
За купиране на силни болки се прилага интрамускулно или интравенозно в дози 0,025-0,05-0,1мг.
За премедикация се прилага интрамускулно в доза 0,05-0,1 мг; по време на операция- 0,1-0,25
бавно венозно или в капкова венозна инфузия; в следоперативния период- 0,05-0,1 мг мускулно,
при нужда през 3-6 часа. За предизвикване на невролептаналгезия у възрастни се използва
капково венозно въвеждане на 1 мг фентанил и 50 мг дроперидол , разтворени в 500 мл. 5%
разтвор на глюкоза.

Трансдермалната терапевтична система се залепва върху суха, неувредена, нераздразнена

равна повърхност на кожата. Необходимо е да бъде притисната за да се осъществи добър
контакт. Носи се непрекъснато в продължение на 72 часа
Изписва се на жълта рецепта!
Изборът на анестетик
се определя от
правилото:
Максимален ефект от
общата анестезия,
но с минимален риск
за пациента!
 Алгоритъм за провеждане на обща анестезия
Премедикация - Мидазолам.
Под маска се прави инхалационна анестезия със севофлуран, за да се
осигури венозен път Рокуроний и Пропофол се въвеждат i.v.
Дихателните пътища се поддържат чрез оро- или назотрахеална
интубация. Оралното тампониране е задължително.
Поддържането на анестезията се извършва със Севофлуран и
Фентанил.
Местната анестезия с артикаин, Използва се, ако е необходимо.
След лечението и екстубацията децата се настаняват в дневен
стационар за наблюдение. Препоръчва се антидренажна терапия.
 Индикации за лечение на деца под обща анестезия
1. Голямо лечение и продължителна по време дейност

2. Поведение на детето със страх и проблемно поведение

3. Кариес на Ранното детство (ECC);

4. Фокални инфекции, причинени от заболявания на зъбите;

5. Пациенти в детска възраст с макроглосия

6. Психологично доказан страх от дентално лечение

7. Деца с алергия към локални анестетици;

8. Силно изразен рефлекс на повръщане

9. Деца със специфични здравни потребности; хронични и системни заболявания, степен на

умствено изоставане

10. Проблеми с развитието; Емоционални или поведенчески заболявания

11. Тежка степен на МИХ

Как протича лечението под О.А.
Цялостното лечение се извършва в един сеанс, поради
спецификата на контингента - значително незрели деца с
ECC или определено негативни по-големи деца, чието
поведение не може да се управлява по рутинни начини.
Лечението може да продължи 3 или повече от 3 часа поради
многото дейности и негативното поведение на детето до
момента.
Необходими документи за лечение
под обща анестезия и седация
Юридическа характеристика- Местата, където е възможно да се отнема
съзнание са лечебните заведения, които отговарят на стандарта по
анестезиология и реанимация. Информирано съгласие на родителите.
Финансова характеристика- Скъпо лечение!
НЗОК заплаща лечението на деца с психически заболявания до 18 години.
Етични и професионални условия за това лечение-
Свободно от болка и психически натиск детско дентално лечение.
Няма подготвени специалисти.
 Характеристики на метода.
Законова страна на приложение
НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 10 ОТ 2010 Г. ЗА
УТВЪРЖДАВАНЕ НА МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ "АНЕСТЕЗИЯ И ИНТЕНЗИВНО ЛЕЧЕНИЕ"
(ДВ, БР. 24 ОТ 2010 Г.)
НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 10 ОТ 2010 Г. ЗА
УТВЪРЖДАВАНЕ НА МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ "АНЕСТЕЗИЯ И ИНТЕНЗИВНО ЛЕЧЕНИЕ"
(ДВ, БР. 24 ОТ 2010 Г.) Издадена от Министерството на здравеопазването
Обн. ДВ. бр.64 от 17 Август 2010г.
§ 1. В заключителните разпоредби се създават § 3, 4 и 5:
"§ 3. Указания по прилагането на тази наредба се дават от министъра на здравеопазването.
§ 4. Контролът по изпълнение на наредбата се осъществява от Изпълнителна агенция "Медицински
одит", регионалните центрове по здравеопазване и органите на управление на лечебните заведения.
§ 5. За нарушение или неизпълнение на задълженията по тази наредба виновните лица се наказват
по реда на Закона за лечебните заведения и Закона за здравето."
Местата, които могат да прилагат метода, трябва да отговарят на
стандартите за анестезиология и реанимация
След подписване на информирано съгласие от родителите.
Националната здравноосигурителна система плаща за лечение на деца
под 18 години, само след издадено направление от лекар- Психиатър;
Като цяло е скъпо лечение.
Лечението е за пациенти деца, безболезнено е и не води до емоционален
стрес.
Екстракция на временни зъби
Зъбната екстракция е най-често извършваната
оперативна интервенция в света. Изваждането на
един зъб от челюстната кост може да се наложи най-
често по четири индикации - кариес и неговите
усложения, пародонтално увреждане, фрактура на
зъбния корен (травма) или ретенция на зъба с
възпаление на тъканите около него - най-често
перикоронарит. Извършва се под местна или обща
анестезия.
Понякога зъбната екстракция е технически лесна и може да
се извърши дори от студенти в началото на клиничния им
стаж; в други случаи е технически трудна и изисква
специализирана намеса от страна на орални и лицево -
челюстни хирурзи.
Понякога са необходими няколко секунди, а понякога - време
от порядъка на няколко часа; от гледна точка на
инструментариума изисква една екстракционна клеща или
сложен набор от инструменти, апаратура, осветление,
ендоскопи и значителен опит от страна на оператора.
Съществуват типични и атипични зъбни екстракции.
Най-общо при типичните не се налага отпрепариране на ламба, разрези и шевове,
докато при атипичните това се налага.
Атипична екстракция се налага най-често при ретинирани зъби, по-рядко при
нормално разположени зъби, които са фрактурирани под нивото на гингивата и не
могат да бъдат екстрахирани с конвенционалните методи.
Екстракцията на зъби има редица особености, които я отличават от другите
оперативни интервенции в областта на хирургията.
Оперативното поле при нея е ограничено и трудно достъпно - особено в областта на
третите постоянни молари. Видимостта е лоша, което силно затруднява
манипулацииите.
При по-сложните екстракции е необходим рефлектор или специализиран световод.
Устната кухина е богата зона на микроорганизми.
Кръвният съсирек може да се разруши, при което алвеолата се инфектира
- развива се сух, а след това и влажен алвеолит. Същевременно обаче
трябва да се подчертае че в цялата лицево - челюстна област има добре
изразен имунитет и резистентност, поради което постекстракционните
възпалителни процеси изобщо не са толкова чести.
Въпросът за показанията и противопоказанията за екстракцията на зъби
е доста обширен и включва редица местни и общи фактори. Към местните
фактори се отнася възможността зъбът да бъде лекуван консервативно и
запазен в устната кухина на пациента - това зависи от характера на
патологичния процес и произтичащите от него усложнения. Общите
фактори включват наличието на придружаващи заболявания,
състоянието на защитната система на организма и преценката за
възможността да се развият различни усложнения.
Показания за екстракция на временни зъби
са:
Наличие на зъби по рождение - обикновено долни централни резци. Те силно пречат
на естественото хранене. Поради това се налага изпиляване на режещите им ръбове
или екстракцията им, в случай че са непълноценни. Подобни зъби почти винаги са
такива, че коренът им е недоразвит, прикрепени са към алвеоларната гингива само
с рехава фиброзна тъкан и екстракцията им се извършва технически лесно.
Понякога за това е достатъчно само напръскване с контактен локален анестетик. Да
се екстархират с повишени внимание!!!
Временни зъби, които пречат на пробива на постоянните, а нормалният срок за това
е настъпил. Това се отнася за случаите, когато постоянният зъб е в процес на пробив
и луксира временния; също и за случаите, когато временният зъб персистира и в
алвеоларния гребен има зародиш на постоянен зъб, готов за пробив.
При липса на зародиш на постоянен зъб или при ретенцията му без възможност за
пробив, временния зъб може да се остави за известно време, освен ако е
непълноценен. Тогава подлежи на екстракция - в случай че е силно разрушен от
кариес или пародонтът му е увреден от възпалението.
Показания за екстракция на временни зъби
са:
Временни зъби с разрушена от кариес корона, гангренозна
пулпа и хроничен периодонтит, които са източник на
инфекция и повтарящо се развитие на остър гноен
периодонтит, лимфаденит и остеомиелит.
Такива зъби не са перспективни за кореново лечение и е най-
добре да бъдат екстрахирани.
В случай че екстракцията е преждевременна и има опасност
от развитие на ортодонтски аномалии, се налага изработка
на местопазител.
Абсолютни противопоказания за екстракцията на млечни зъби няма. В
много случаи се налага консултация с различни специалисти относно
различни придружаващи заболявания и при нужда-медикаментозна
подготовка на пациента. Относителни противопоказания за
екстракцията на временни зъби са: деца със заболявания на сърдечно -
съдовата система, с кръвни заболявания, хеморагични диатези
(хемофилия, тромбоцитопения, смущения в съдовата проницаемост),
левкемии, ендокринни и други заболявания; при деца по време на и
непосредствено след остри инфекциозни заболявания, авитаминози,
при изтощени деца, при такива с ангини, стоматити и т.н.; при деца с
невро - психични заболявания, с епилепсия или с повишена нервна
възбудимост, с които не може да се установи контакт. След
консултацията със съответния специалист и подготовка екстракцията
може да се извърши и под обща анестезия.
След като се уточни, че зъбът е наложително да бъде екстрахиран и
няма противопоказания, се прави механично почистване на устната
кухина с дезинфекциращи разтвори в общоприети концентрации.
След това се подготвят ръцете на оператора, поставя се анестезията и
с или без предварителна премедикация се пристъпва към
екстракцията.
Всяка типична зъбна екстракция има няколко етапа. След адекватно
обезболяване (най-често местна анестезия) се сондира периодонциумът
на пациента.
Това се извършва с върховете на зъболекарска пинсета, със значителен
натиск и с чисто диагностична цел.
С добра техника на анестезията пациентът не би трябвало да усеща
никаква болка, а само натиск.
Усещането за натиск изчезва последно при местната анестезия и трябва
да се постигне наистина голяма дълбочина на анестезията, за да не се
усеща дори и натискът. Ако липсва болка се пристъпва към така
наречената синдесмотомия - отпрепариране на циркуларния лигамент на
зъба. То се извършва с прав лост или със събраните браншове на
стоматологична пинсета, само ако няма риск от увреждане на зародиша
на постоянния зъб. С това става възможно да бъде правилно ориентирана
и поставена екстракционната клеща в областта на шийката, като се
предпазват и меките тъкани от увреждане. Браншовете на клещата не
бива да бъдат нито много широки, нито много тесни - за да обхващат зъба
плътно и да няма възможност за приплъзване.
След придвижването на клещата и плътното обхващане на шийката
върховете на нейните къси рамена трябва да се поставят между
циркулярния лигамент на зъба и шийката без да се прищипва и ракъсва
венецът.
Ако алвеоларните костни ръбове са атрофични, клещата потъва по-
дълбоко и обхваща зъба доста по-плътно.
Надлъжните оси на зъба и работната част на клещата трябва да
съвпадат напълно. Всяко отклонение е предпоставка за фрактурирането
на зъба в момента, в който започне разклащането му.
Луксацията (разклащането) в началото се извършва много
внимателно, с малки амплитуди и повече натиск в посоката
на най-малко съпротивление - т.е. към алвеоларната стена,
която е най-тънка и поради това най-податлива. Постепенно
луксацията се увеличава по сила и амплитуда. При зъбите на
горна челюст и фронталните и премоларните зъби на долна
челюст приоритет на натиска се дава във вестибуларна
посока, докато при моларите на долна челюст и особено
последните два от тях посоката на луксация трябва да бъде
повече към лингвално.
Ротацията (завъртането) на зъба може да се използва в
съчетание с луксацията или самостоятелно повече при
еднокоренови зъби.
При многокоренови зъби ротацията е удачна единствено в
последния етап, малко преди окончателното изваждане на
зъба, при което завъртането ракъсва периодонциума в
областта на би- или трифуркацията.
Ротацията също се извършва плавно с постепенно
увеличаване на силата - правопропорционално на
податливостта.
Тракцията (извличането) на зъба от алвеолата се извършва едва след като
коренът е освободен от всякаква връзка с костта.
Това става с плавни, равномерни движения с леко извиване на клещите посока,
съобразена с извивката на корените на зъбите.
Съществуват и някои особености при екстракцията на отделните групи зъби.
При горния централен резец например коренът е кръгло напречно сечение и с
конусовидна форма. Вестибуларно стената на алвеолата е по-тънка и по-
податлива на луксация. При този зъб може да се приложи както луксация, така
и ротация. Използва се права екстракционна клеща.
При извличане на зъба от алвеолата му клещата може да удари и травмира
долните фронтални зъби, поради което тя се изтегля не само надолу, но и малко
навън при широко отворена уста.
За екстракцията на временни зъби следва да се имат
предвид някои техни анатомични особености:

- Временните зъби са с по-малки размери;

- до корените им се намират вече оформените зародиши на
постоянните зъби;
- алвеоларните стени са по-грацилни;
- гингивата е по-нежна и лесно ранима;
Именно поради тези причини за екстракцията на временни зъби се използват клещи
с по-малки размери.
Те не се поставят дълбоко, а силата и амплитудата на луксациите е доста по-малка.
За предотвратяване на уврежданията кюретажът се прави много внимателно и то
само при реална необходимост за това.
 Озаздравителният процес след екстракция на зъби. При нормални
условия всяка една екстракционна рана заздравява вторично - per
secundam intentionem. Първичният заздравителен процес е налице при
липса на тъканен дефект, докато вторичният - при наличие на такъв;
логично и закономерно при екстракцията на зъби почти винаги остава
дефект в тъканите - открита алвеола, така че заздравяването е
вторично.
Единствено при ретинирани зъби е възможен първичен заздравителен
процес – след точно зашиване на меките тъкани без дехисценции. При
екстракция на зъби с увреден пародонт също може да настъпи
първично заздравяване - при обшиване на алвеолата, но според някои
автори това повече затруднява епителизацията, отколкото да я
улеснява и да е от полза за организма на пациента.
Веднага след премахването на корена от алвеолата започва

нейното изпълване с кръвни съсиреци.

Поради измиването на еритроцитите от повърхността на

коагулума от слюнката той става кафеникав на цвят.

Такъв коагулум представлява естествен тампон и

защитава подлежащите тъкани. Поради това през

първите няколко дни след екстракцията на зъба не бива

пациентът да нарушава кръвния коагулум на раната,

нито да жабури с дезинфекциращи

Схема на празна алвеола
течности - всичко това извлича коагулумите чисто механично
след изваждането на един зъб.
и нарушава оздравителния процес (или поне силно го забавя).
Скоро след това започва миграция на различни
белтъчни молекули и клетъчни елементи в
коагулума от съседните тъкани –
от гингивата мигрират епителни клетки,
а от алвеоларната кост - фибро- и остеобласти.
Успоредно с това протичат процеси на
активна реваскуларизация –
прорастват капиляри от съседните участъци.
Все повече се увеличава съдържанието на
колаген в кръвния съсирек, което прогресивно
увеличава механичната му устойчивост и
прави извличането на коагулума все по-трудно.
Около седем - десет дни след екстракцията раната
е вече покрита с епител и няма възможност за
проникване на хранителни остатъци и
микроорганизми в дълбочина, тъй като
епителът има отлична изолираща и защитна функция.
Това осигурява една естествена среда за нормалното протичане на
регенеративните процеси в дълбоката част на алвеолата.
Първоначално епителът е рехав и неговата повърхност е осеяна с
гранулации с яркочервен цвят; все повече обаче се наблюдава
процес на матурация (узряване) и около 14 - 16 ден участъкът е
покрит с плътна кератинизирана гингива, която по нищо не се
отличава от тази на съседните участъци.
В дълбочина се наблюдават процеси на фиброза и около 21 - 25 ден
след екстракцията празната до момента алвеола е вече изпълнена
със зрели гранулации.
СЛЕД РАННА ЕКСТРАКЦИЯ
поставяне на местопазители
Благодаря за вниманието !