Ателието – алтернативна

педагогическа технология

Разработили: Кирил и Вероника Георгиеви

Възложил: ас. Надя Емилова Коцева
 Съдържание

Възникване на идеята за педагогическото ателие.

Същност и характеристика на педагогическото ателие.
Възникване и
разпространение/популяризиране
Алтернативни педагогически системи

 Авторски педагогически концепции, разработени в началото на ХХ век.

 Представителите на Движението за ново възпитание и „новите училища”:
- Жан-Овид Декроли (Белгия);
- Едуард Клаперед и Адолф Фериер (Швейцария);
- Мария Монтесори (Италия);
- Александър Нийл (Великобритания);
- Селестен Френе, Роже Кузине, Емил Дюркхем (Франция), Джон Дюи (САЩ),
- Фридрих Дистерверг (Германия),
- Лев Николаевич Толстой (Русия) и др.
Педагогическото ателие е алтернативна
форма, метод и технология
Създава се във Франция през 20-те години на ХХ век от
психолозите Пол Ланжевен, Анри Валон, Жан Пиаже и др.

Идеята за педагогическото ателие възниква върху изследванията на

Л.Н.Толстой за свободното възпитание, теориите на Ж.Ж.Русо, Л.С.
Виготски, А.С.Макаренко и др.

Превод от френски „atelier” – ателие, в Русия е познато като

„мастерская” – „работилница” - място за продуктивна творческа
дейност, където детето е център на образователния процес, с неговите
интереси, цели, възможности и чувства.
• В педагогическата практика се прилага от представителите на
Френска група за ново образование (възпитание) „Groupe Francais
d’Education Nouvelle (GFEN)” – доброволен творчески съюз на
учени и практици

• Основател е Анри Басис – известен френски педагог, поет и

драматург, обществен деец

• В последствие президент на ЖФЕН става съпругата му – Одет

Басис.
 Разпространение на идеите на ателието 1980 -
1990 г.
В началото на 1990 г. ателието като педагогическа технология започва да
придобива популярност и в руската образователната система.

В Санктпетербургския държавен университет по педагогическо майсторство

тази технология е адаптирана в практиката на руското училищно образование.

Първи, които я прилагат в училищното обучение са И. А. Мухина, Л. Д.

Фураева, Н. И. Хлебович, Ж. О. Андреева и др.

Ателиетата са разработени и предметно-ориентирани, съобразно

учебното съдържание на учебните дисциплини, и се прилагат като форма на обучение.
 Същност и характеристика на
педагогическото ателие
- „Педагогическото ателие”/”Педагогическата работилница” е технология,
чрез която могат да се обучават както деца (ученици), така и възрастни;

- успешно се прилага в училище (различни учебни предмети, различни

теми, в извънкласна и извънурочна дейност);

- приложима е при обучението във ВУЗ;

- свободата, автономността, самостоятелността, които са водещи

характеристики на технологията „педагогическо ателие”, я правят подходяща
и за организиране на педагогическото взаимодействие с
децата в предучилищната образователна институция.
Това е технология с помощта, на която учителят въвежда учениците
в процеса на познанието чрез създаване на емоционална атмосфера,
в която ученикът се проявява като творец.

Всеки извършва откритие в предметната област, открива себе си,

открива света чрез личния си опит, а учителят създава творческата
среда (теми, материали), които дават възможност на детето да изяви
себе си чрез творчеството.
Това е особена форма на учебно занятие, която се основава на
„практическите” действия на показа и демонстрацията, на творчески
решения на определена познавателна и проблемна педагогическа задача.

Новото знание и новия опит са самостоятелно или колективно откритие;

Една от формите на ефективно активно учене.

Технология, интегрираща игрови, изследователски и проблемни дейности;

В ателието се постига максимално доближаване на реалния опит до
научните или художествените постижения на света, защото всеки
участник се движи от осъзнаването на личния опит към
националната и общочовешка култура в свободна дейност.

Тази дейност имитира метода „проба – грешка”, но се реализира по

строги правила в ателието, което защитава правото на всеки на
собствено мнение.

Всички участници имат право на свободен избор, което създава и

условия, необходими за творчество.
Друга особеност на ателието е реализирането на диалог във всички негови
аспекти. Протича обмен на мнения, знания, творчески търсения и открития
между участниците, осъществява се редуване на индивидуална и групова
дейност, работа по двойки.

Обмяната на информация протича като взаимно споделяне и обсъждане

между участниците от една страна, и учени, художници, артисти, писатели –
от друга.

Накрая, протича вътрешен диалог на всеки със самия себе си. По пътя към
истината ученикът оценява както своята гледна точка, така на другите,
започва да разбира, че истината е цялостна, че чуждото съзнание не може да
се съзерцава, да се анализира, да се определя като обект, вещ – с тях може да
се води диалог.
В ателието се създава атмосфера на приятелство и творчество, в
която всеки участник има възможност да прояви инициатива и
самостоятелност за постигане на целите.

Резултатът от работата в ателието не са знанията и уменията, важен

е процесът на достигане до истината и създаването на творческия
продукт.

Ценни качества са сътрудничеството и сътворчеството.

 Ателието
Специфична алтернативна форма на организация на учебния процес
в интерактивна образователна среда върху принципите на
сътрудничеството, взаимопомощта и творчеството. Като форма за
групова (екипна) работа по интереси (прилагани в педагогиката на
Френе), то предоставя чудесна възможност за действено и
емоционално усвояване и осмисляне на учебното съдържание и за
смегчаване на негативните ефекти от вербалното учене (като
например уморяемост, скука, загуба на интерес) (В. Гюрова, 2006, с.
92).
 Обобщение
Ателието и нестандартна форма за организиране на знанията,
иновационна технология на обучение, която помага за създаватнето
атмосфера на психологичеки комфорт, развива познавателните,
творческите и комуникативните способности, създава интерес,
учебно-познавателна мотивация, изследователска дейност, дава
възможност емоционално да се осъществи и почувства процеса на
съвместно творчество (сътрудничество), търсене на знания по пътя
на самостоятелните и колективните открития.