СЪДЕБНА ПСИХИАТРИЯ

Д-р Александър Тодоров – Административен асистент

В епизода ще видите:

 Принуда в психиатрията
 Съдебна психиатрия – основи
 Вменяемост и наказателно производство
 Дееспособност и гражданско производство
 А сега накъде?
Принуда в психиатрията

 Стандарт по Психиатрия
 НАРЕДБА
№ 1 ОТ 28 ЮНИ 2005 Г. ЗА РЕДА ЗА
ПРИЛАГАНЕ НА МЕРКИ ЗА ВРЕМЕННО
ФИЗИЧЕСКО ОГРАНИЧАВАНЕ ПРИ ПАЦИЕНТИ С
УСТАНОВЕНИ ПСИХИЧНИ РАЗСТРОЙСТВА
 Чл. 2. (1) Мерките за временно физическо ограничаване на пациенти с установени психични
разстройства са временно изолиране и временно имобилизиране.
 (2) Временното изолиране е принудително привеждане на пациента за определено време в
самостоятелно, изолирано и обезопасено помещение, без възможност за достъп до други помещения
и пациенти.
 (3) Временното имобилизиране е принудително ограничаване на движенията на лицето чрез контрол с
ръце или механични средства, така че да се осуети придвижване на тялото и действия с крайниците.
 Чл. 3. (1) Целта на мерките за временно физическо ограничаване е да се посрещне неочаквано
възникнала потребност от сигурна и безопасна среда за пациента, която намалява риска от болестни
преживявания и абнормно поведение.
 (2) Не се допуска прилагането на мерки за временно физическо ограничаване като форма на
наказание.
 ...
 Чл. 6. (1) Времетраенето на временното изолиране не може да надвишава шест часа.
 (2) Времетраенето на временното имобилизиране не може да надвишава два часа.
 Чл. 8. Мярка за временно физическо ограничаване се взема при едновременното наличие на следните
условия:
 1. установено психично заболяване;
 2. състояние на липса на самоконтрол над поведението под въздействие на болестните изживявания;
 3. пряка и непосредствена опасност от себенараняване и/или нараняване на околните;
 4. липса на друго подходящо и възможно средство за предотвратяване на себенараняване и/или
нараняване на околните.
 Чл. 9. (1) Мярка за временно физическо ограничаване се взема от:
 1. лекуващия лекар, а в негово отсъствие от заместващия го лекар;
 2. дежурния лекар, ако условията по чл. 8 са налице по време на дежурство.
 (2) С разпореждането си лекарят определя:
Съдебна психиатрия

Вменяемост

Дееспособност
СЪДЕБНА ПСИХИАТРИЯ

право медицина
А. В наказателното право
Задачи пред съдебния психиатър:
 - за вменяемостта, респ. невменяемостта на
освидетелстваното лице;
 - за степента на обществена опасност на психично болния;
 - за тежестта на психичните увреди на пострадал, като
„ телесна повреда” по смисъла на закона;
 - за способността за участие в предварителното или
съдебно производство;
 - за психическа годност за изтърпяване на наказание;
 - за способността за разбиране и противопоставяне при
физическо и психическо насилие.
 Вменяемост - способност индивидът да разбира
свойството и значението на деянието и да ръководи
постъпките си.
 Невменяемостта - състояние, при което по време на
деянието индивидът не е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното от него или да ръководи
постъпките си.
 Наказателна отговорност за извършено престъпление
могат да носят само вменяемите лица.
 Вменяемостта на субекта на престъплението е
предпоставка за вина.
 Разликата между престъплението и обществено опасното
действие (ООД) се състои в това, че ООД е лишено от
субективната страна на престъплението – вината.
 вменяемият извършва престъпление, докато не
вменяемият, респ. психично болния – ООД.
 „ Обществено опасно е деянието, което застрашава или
уврежда личността, правата на гражданите, собствеността,
установения с конституцията правов ред в Република
България или други интереси, защитени от правото” –
чл.10 от НК.
 Видове невменяемост
1. Физиологичната (възрастовата) невменяемост бива абсолютна и
относителна.
1.1. Абсолютна възрастова невменяемост у нас се признава на
малолетните лица ненавършили 14 годишна възраст.
1.2. Относителна възрастова невменяемост имат непълнолетните лица -
навършили 14 годишна възраст, но не навършили 18 години.
2. Психопатологичната невменяемост в нашия Наказателен кодекс е
формулирана в чл. 33, ал.1 от НК: „Не е наказателно отговорно лице,
което действа в състояние на невменяемост, когато поради умствена
недоразвитост или продължително или краткотрайно разстройство на
съзнанието не е могло да разбира свойството или значението на
извършеното или да ръководи постъпките си.”
Формулировката на невменяемостта съдържа два критерия, намираща се в
единство:
 1) медицински, наричан още психиатричен – умствена недоразвитост,
продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието;
 2) юридически, или психологичен - лицето „не е могло да разбира
свойството или значението на извършеното или да ръководи постъпките
си.”

3 медицински критерия за невменяемост, които са дефинирани от

законодателя:
 „умствена недоразвитост”,
 „продължително разстройство на съзнанието”
 „краткотрайно разстройство на съзнанието”.
Ментална ретардация и умствена изостаналост

Дебил

Имбецил

Идиот
Продължително разстройство на съзнанието
 Психоза – винаги зависи от адекватността
 В промените на личността се включват личностово
разстройство и деменция.
 Личностно разстройство или тежката психопатия е
разстройство от непсихотичен ранг, с основни промени в
характера и поведението, без да достига ниво на
качествено неадекватно отношение към реалността.
 При деменция оценката на когнитивния спад и нивото на
психосоциалните дисфункции са достатъчни ориентири
за преценка дали психичните годности са само
количествено или са качествено увредени.
Краткотрайно разстройство на съзнанието
Краткотрайното разстройство на съзнанието е третият
медицински критерий. Според Н. Шипковенски той се
подразделя на два основни подвида:
 1) Психогенен - с психотичен ефект, „ късо
съединение”, просънища;
 2) Процесен – с психотично опиянение, хаотична
помраченост, здрачни състояния.
 За да се приеме наличие на невменяемост при тези
казуси е необходимо да се докаже качествено
разстройство на основните психични функции, т.е.
разстройство на връзката с реалността.
Юридически ( психологичен) критерий
 неспособността за разбиране свойството (смисъла) и
значението на деянието
 ръководене на постъпките.

Разграничители:
 Умствен
 Мисловен
 Волеви
НЕСПОСОБНОСТ ЗА НОСЕНЕ НА
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ
СВИДЕТЕЛСКА ГОДНОСТ
ДЕЛИКТОЗАЩИТНА СПОСОБНОСТ
„могъл да разбира смисъла и значението на извършеното спрямо
него деяние”
 За какъв период може да бъде хоспитализиран пациент без негово
желания и по преценка на лекар
 ⃝12 часа
 ⃝24 часа
 ⃝36 часа
 ⃝48 часа
 ⃝72 часа
 ⃝По усмотрение на лекаря
 Кой орган на съдебната система има право да постанови хоспитализация в
психиатрично заведение?
 ⃝Полиция
 ⃝Разследващи структури
 ⃝Прокуратура
 ⃝Съд
 ⃝Адвокат
 ⃝Нотариус
Видове лечение

Задължително
ЗЗ

Принудително НК
Чл. 89. По отношение на лице, извършило общественоопасно деяние в състояние на невменяемост или
изпаднало в такова състояние преди постановяване на присъдата или през време на изтърпяване на
наказанието, съдът може да постанови:
а) предаване на близките, ако поемат задължение за лекуването му под наблюдение на психо-
неврологически диспансер;
б) принудително лекуване в обикновено психо-неврологическо заведение;
в) принудително лекуване в специална психиатрическа болница или в специално отделение в обикновено
психо-неврологическо заведение.
Препратки от статииПрепратки от практикиПрепратки от процедуриБележки
Чл. 90. (1) Принудителното лекуване в обикновено психо-неврологическо заведение може да бъде
постановено от съда по отношение на душевно болен, който с оглед на неговото психическо състояние и на
характера на извършеното общественоопасно деяние се нуждае от болнични грижи и лекуване по
принудителен ред.
(2) Принудителното лекуване в специална психиатрическа болница или в специално отделение може да
бъде постановено от съда по отношение на душевно болен, който с оглед на своето психическо състояние и
на характера на извършеното общественоопасно деяние се явява особено опасен за обществото или за
своите близки. В тези случаи лицето се държи под усилен надзор, изключващ възможността то да извърши
ново общественоопасно деяние.
Препратки от статииПрепратки от практикиПрепратки от процедуриБележки
Чл. 91. (1) Прекратяването и изменяването на постановената принудителна медицинска мярка става от
съда, когато това се налага от настъпила промяна в състоянието на болния или от нуждите на неговото
лекуване.
(2) Във всички случаи след изтичане на шестмесечен срок от настаняването в лечебното заведение съдът се
произнася за прекратяване, продължаване или заменяване на принудителното лечение.
 Чл. 146. (1) Лица с психични разстройства, нуждаещи се от специални здравни грижи, са:
 1. психичноболни с установено сериозно нарушение на психичните функции (психоза или тежко
личностно разстройство) или с изразена трайна психична увреда в резултат на психично заболяване;
 2. лица с умерена, тежка или дълбока умствена изостаналост или съдова и сенилна деменция;
 3. лица с други нарушения на психичните функции, затруднения в обучението и трудности в
адаптацията, изискващи медицинска помощ, грижи и подкрепа, за да живеят пълноценно в
семейството и социалната среда.
 (2) Всяко лице с психично разстройство се ползва от лечение и грижи при условия, равни с условията
на пациентите с други заболявания.
 Чл. 154. (1) Когато състоянието на лице по чл. 146, ал. 1, т. 1 и 2 налага продължаване на лечението
след овладяване на спешното състояние, ръководителят на лечебното заведение взема решение
лицето да бъде настанено временно за лечение за срок не по-дълъг от 24 часа, като уведомява
незабавно близките на пациента за това.
 (2) По изключение срокът по ал. 1 може да бъде продължен еднократно с не повече от 48 часа с
разрешение на районния съдия.
 (3) При необходимост от вземане на решение за провеждане на задължително лечение ръководителят
на лечебното заведение незабавно внася в съда мотивирано искане за това, придружено със
становище за психичното състояние на лицето, изготвено от психиатър.
Чл. 155. На задължително настаняване и лечение подлежат лицата по чл. 146, ал. 1, т. 1 и 2, които
поради заболяването си могат да извършат престъпление, което представлява опасност за близките им,
за околните, за обществото или застрашава сериозно здравето им.
Чл. 156. (1) Задължителното настаняване и лечение на лицата по чл. 155 се постановява с решение от
районния съд по настоящия адрес на лицето, а в случаите по чл. 154 - от районния съд по
местонахождението на лечебното заведение.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) Задължителното лечение се осъществява в
лечебни заведения за стационарна психиатрична помощ и центрове за психично здраве, в психиатрични
отделения или клиники на многопрофилните болници и в лечебни заведения за специализирана
психиатрична извънболнична помощ.
Чл. 157. Задължителното настаняване и лечение може да бъде поискано от прокурора, а в случаите
на чл. 154, ал. 3 - и от ръководителя на лечебното заведение.
Б. В гражданското право
Дееспособността е правно качество, способност на правните субекти да
придобият чрез своите действия конкретни права и задължения при наличието на
тяхната правоспособност.
Дееспособността е необходимо условие за действителността на извършваните
правни действия. Тя не е елемент от състава на правните сделки, а е качество на
субекта за осъществяване на всяко правно действие.
Законът свързва дееспособността с определена физическа и психическа
зрялост, която дава възможност:
 да се осъзнае това, което се извършва,
 да се изяви разумна воля за едно или друго действие, след като лицето е могло да
осъзнае неговите последици,
 да прецени необходимостта от неговото извършване, както и ползите и вредите,
които то може да му донесе.
 При нормално психофизиологическо развитие дееспособността се
придобива в даден възрастов период, когато настъпва цялостното
съзряване на личността в биологично, психично и социално отношение.
Степени във възрастовото развитие, обуславящи различна
деепособност:
 Малолетие
 непълнолетие
 пълнолетиe.
Дееспособността не се придобива безусловно
само с настъпването на пълнолетието!!!
възрастова (физиологична) недееспособност
психопатологична недееспособност
възрастова (физиологична) ограничена дееспособност
психопатологична ограничена дееспособност
НЕДЕЕСПОСОБНОСТ
„Непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или душевни болест не
могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават
недееспособни. Пълнолетните с такива страдания, чието състояние не е така тежко,
за да бъдат поставени под пълно запрещение, се поставят под ограничено
запрещение”.
формулата на недееспособността, както и тази на невменяемостта съдържа два
критерия:
 медицински, по-точно психиатричен (слабоумие или психична болест)
 юридически, наречен още психологичен (не могат да се грижат за своите
работи).
Те са на лице едновременно и се намират в неделима връзка.
 Непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или душевна
болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение
и стават недееспособни.
Пълнолетните с такова страдание, чието състояние не е така тежко, за да
бъдат поставени под пълно запрещение, се поставят под ограничено запрещение.
Степени на дееспособност:
 пълна дееспособност – конкретната възможност на едно лице чрез своите
действия да придобива права и задължения,
 ограничена дееспособност – лицето може да се „грижи за своите работи” при
съгласието на своя попечител
 недееспособност – настойник извършва правните действия вместо лицето.

Частичните парциални годности – брачна,

родителска и свидетелска.
Експертиза при сделки и договори
Експертиза на завещателна годност
Експертиза при иск за унищожаване на брака
Експертиза при развод
Експертиза на психична годност за упражняване на родителски
права
НАРЕДБА ЗА СЪДЕБНО-
ПСИХИАТРИЧНИТЕ ЕКСПЕРТИЗИ
 Назначаване
 Задачи
 Изпълнение
 Защита
 БЛАГОДАРЯ ЗА
ВНИМАНИЕТО И
ОТДЕЛЕНОТО ВРЕМЕ!!!