Уртикария Определение : полиетиологично, полипатогенетично, мономорфологично заболяване с остро или хронично- рецидивиращо протичане, което се представя с характерни обривни единици – уртики. Класификация : 1. Алергична уртикария – хранителна, медикаментозна, инхалаторна, бактериогенна, микотична, от насекоми, автоалергенна; 2. Неалергична – контактна, симптоматична /при инфекции, паразитози, ГИ болести, бъбречни, хормонални и др./ 3. Физикална уртикария - термична /студова/-вродена АД, придобита; криоглобулиемия; от натоварване; емотивна; механична-елевиран дермографизъм, вибрационна, от натиск ; слънчева – вродена и придобита; Етиология и патогенеза 1. Имунологични – І тип реакция – анафилактична - с участието на IgE антитела и ІІІ тип реакция с участието на IgG антитела и комплемент; Резултат – дегранулация на мастоцитите и отделяне на хистамин – екстравазация на течности, оток, констрикция на дихатерните пътища; Фактори на околната среда – храни, медикаменти, хормони, контрастни средства, серуми и ваксини, микотични видове, насекоми и морски видове, инхалационни алергени, чревни паразити и протозои. 2. Неимунологични фактори – вродена липса на някои медиатори, дегранулатори на мастоцитите - студ, топлина, лъчи, храни и др., съпътстващи заболявания; Уртика - кабър КЛИНИЧНА КАРТИНА
Обривната единица е urtica /кабър/, а болестта носи името
си от пълната прилика с обрива от коприва. Обривът се развива много бързо, внезапно и се състои от отделни или пръснати до обхващане на цялата кожа, кабари с различна големина - от лещено зърно до длан. Изчезва от едно място и се появява на ново. Освен обриви могат да се наблюдават и общи симптоми: треска, повръщане, диария, стомашно-чревни оплаквания, главоболие, световъртеж, засъхване на лигавица на дихателните пътища, кашлица задух. В кръвта най-често има еозинофилия. Контактна уртикария от латекс Уртикария при дете КЛИНИЧНА КАРТИНА
1. Остра /до 2 месеца/ - по-често с алергична генеза и се
среща у лица с добро здраве; хронична уртикария – по- бедна клиника, съпътстващи заболявания, смесена генеза; 2. Контактна уртикария - на мястото на контакта, но може и да се генерализира; често се съпътства от конюктвит, ринит, астматични пристъпи до анафилактичен шок; от коприва, лимони, портокали, водорасли, мушмули, орех, бадеми, живовляк и др.; по-често неимунологичен механизъм. 3. Професионална уртикария – контактна /протеинова- готвачи, фризьори- урсол, натриев тиогликат/, инхалационна, физикална - физически усилия, вибрации, топлина; 4. Уртикария васкулит - хронично рецидивираща уртикария с висцерална симптоматика; големи уртики, слаб сърбеж, персистиране; Остра уртикария Елевиран дермографизъм КЛИНИЧНА КАРТИНА
5.Физикална уртикария –сборно пониятия, хронично
рецидивиращ ход, реакция спрямо физ. ф-р или срещу метаболит образуван от действието на външния фактор? Аквагенна уртикария – рядко, от вода с умерена или висока температура, фолмиране на неоантиген от водата и липидите по повърхността на кожата; Елевиран дермографизъм – дегранулация на мастоцитити от натиск Холинергична уртикария – невровегитативен дисбаланс при активността на ацетил-холин и метил-холин зависими медиатори. Топлинна уртикария Слънчева уртикария – при екскпозиция от 0,5 до 3 минути; трае около 2-3 часа; придружава се от анафилактични прояви; Уртикария от натиск Студова уртикария от бучка лед Холинергична уртикария Лечение на уртикария
1.Лекарства блокиращи освобождаването на
хистамина /антихистамини или Н1-блокери/: Алергозан, Клемастин, Невролакс, Кларитин, Зиртек и др. 2. Н2-блокери: Ранитидин, Фамотидин, Симетидин и др. 3. Блокери на дегранулацията на мастоцитите – Кетотифен 4. Кортикостероиди Едем на Квинке /ангиоедем/
Определение: тежък клиничен вариант на уртикария;
възможна е липса на уртики и налични отоци, дълбоко в хиподермата на местата с хлабава съединителна тъкан, липсва сърбеж; Етиопатогенеза: най-често алергия към медикаменти – антипиретици, антибиотици и др. Хранителни и прахови алергени, бактериални алергени, вегетативна дистония; Вроден и придобит ангиоедем Клинична картина: бързоразвиващ се остър оток най-често по клепачите на очите, устните, половите органи; цвета на отока може да е порцеланово розов или с нормалния цвят на кожата. Възможно е да засегне лигавицата на ларинкса – задушаване или висцерално засягане – стомашни и чревни болки, мигрена Ангиоедем Едем на Квинке /ангиоедем/
Лечение - антиалергичен кокнтейл:
1amp. Adrenalin – s.c 60-140 mg. Urbason (Methylprednisolon) 1amp. Allergosan – i.m Готовност за трахеотомия и асистирано дишане. Алергичен шок
Определение: бързо развиващ се синдром, дължащ се на
реакция антиген-антитяло със или без участието на комплемента и характеризиращ се със спадане на артериалното налягане, вследствие на рязко нaмаление на сърдечния дебит, обема на циркулиращата кръв и венозния приток към сърцето, експираторен задух поради нарушена проходимост на малките и средните бронхи и/или оток на ларинкса, с кожни промени по типа на уртикария или дифузна еритема. Намалено е кръвоснабдяванито на вътрешните органи като – бъбреци, мозък и сърце. Това е най-тежката и животозастрашаваща алергична реакция. Класификация Мълниеносна форма – симптомите настъпват още в първите 3-10 минути след контакта с алергена; без налични симптоми се развива тежък колапс със загуба на съзнание, гърч и смърт; Възможни са продроми - неспокойство, усещане за прилошаване, топлина по лицето и тялото, стягане в гърдите, болка в корема, гадене, изтръпване на устните и езика, сърбеж по кожата, чувство зa близка смърт. Кръвното пада 70/50 mm Hg. Лицето и крайниците са студени, налице е профузно изпотяване и оскъдно отделяне на урина. Класификация
Бързо настъпващ анафилактичен шок –
симптомите се появяват 30-40 минути след алергичната провокация. Симптомите са: асфиксия – експираторен задух, кардиогенни и хемодинамични – спадане на АН, болка зад гръдната кост, филиформен пулс; коремни - като за остър корем; церебрални – силно главоболие до загуба на съзнание, понякога гърч, поради което наподобява епилепсия или инсулт; кожни – сърбящ, уртикариален обрив; Класификация
Забавена форма: настъпва до няколко часа след контакта с
алергена; типични са органните поражения, които нерядко остават след овладяването на съдовата недостатъчност и дори могат да се задълбочат в следващите 1 до 3 седмици. Наблюдават се: миокардит, неврити, хепатит, гломерулонефрит, полиартрит, дифузен дерматит, енцефалит. Лечение: изисква неотложни мерки: 1. Предварително хванат венозен път 2. Възстановяване на хемодинамика – Адреналин – венозно или подкожно; 3. Кортикостероид – 200-300 мг. Урбазон; 4. Новфилин - венозно