ПРЕДЛОГ

 Предлогът е неизменяема, несамостоятелна част на речта, която стои пред граматическо

име (съществително, прилагателно, числително или местоимение) и изразява
синтактичната му зависимост.

 Например в изречението „През март често валят дъждове, особено в средата на месеца.“
През, в и на са предлози.
 Когато при свързване на 2 думи едната е пояснение към другата, говорим за
подчинителна връзка. Главната и зависимата дума могат да се свържат чрез думи,
наречени предлози. Предлозите показват отношенията на зависимост между думите в
простото изречение.

 Най-често употребяваните предлози в българския език са: в, на, от, до, с, за, над, под,
пред, зад, към, през, край, върху, срещу, между, във и други. Например:

 Петър говори с Мария за домашното.
 Той не се обади на Калин, защото беше зает.
 Вървяхме през парка.
 Бяхме зад училището да играем на волейбол.
 Аз съм в училище от един и половина до седем и петнадесет.
 Замяната на предлог в с предлог на e неприемлива от гледна точка на българската
книжовноезикова норма, но е често срещана на диалектно равнище (срв. в западните
говори: Утивът на Влашку (Разградско); На Самокофшо че праиш (Самоковско); Одих
на Совийу (Брезнишко); Ке иде на градо (Благоевградско) и др.).
 Един по-особен случай на замяната на предлози в/на в разговорната реч в изрази от
типа „отивам в/нацентъра“, „чакам те в/на центъра“, „намирам се в/на центъра“ и
под. обаче не може да се обясни с диалектно влияние, защото е нетипичен за големите
български градове, но не и за по-малките селища, намиращи се в непосредствена близост до
тях. Така например в София в подобни конструкции се употребява предлогът в, но в
Самоков и Перник – на. В Бургас и Варна хората отиват „в центъра“, но в Несебър и
Балчик – „на центъра“. Освен това той е единственият употребяван израз и в сравнително
големи градове като В. Търново, Габрово, Севлиево, Ловеч и др., които обаче в сравнение
със София, Варна или Бургас също са относително малки по площ и население.
 Причината за това трябва да се търси в начина на организация на градското
пространство в различните типове населени места. Характерно за по-малките селища е
ориентирането им около един-единствен градски център – площад или главна улица.
Обратно на това, при големите градове понятието градски център обхваща няколко
площада и свързващите ги улици. Изразът „отивам в центъра“ в случая предполага
навлизане във вътрешността на едно обширно пространство, каквото представлява
центърът на големите градове, за да се достигне до някой от съставящите го компоненти,
който реално е крайната цел на движението. Центровете на по-малките селища пък са
напълно обозримо пространство, което се възприема като единно и неделимо на по-
малки елементи цяло, върху което се намират обектите, евентуална цел на движението.
Ето защо тук се предпочита предлог на, който в случая функционира като синоним на
предлога върху.
 Предлозите са служебни думи, т.е. спомагателни думи, защото изразяват връзката на
думата пред която стоят с други думи в изречението. Винаги стоят пред някое име –
съществително, местоимение, числително и д.п. Предлозите винаги се употребяват в
една и съща форма и затова са неизменяема част на речта. Те се пишат отделно, но се
изговарят слято със следващата дума.
 В българския език се употребяват около 50 предлога. Най-употребяваният предлог е на.
С него се означава време, място и притежание и други.
 Примери за илюстрация на горните твърдения: Иванчо спря новата си кола пред дома на
Марийка. Думата пред служи да свърже глагола спря със съществителното име дома. Тя
показва място и уточнява къде се върши действието ( къде спря колата? – пред дома ).
Думата пред не се променя по форма – неизменяема е. В същото изречение думата на
стои пред съществителното име Марийка и го свързва с друго съществително име –
дома. Тази дума ( предлога ) – на показва друго отношение – притежание ( чий дом ? –
на Марийка ).
 В изречението Замръзнахме в Пловдив предлогът –в, взет вън от изречението, не
изпъква със свое самостоятелно значение като останалите думи, но той служи за връзка
между тях и заедно със съществителното име Пловдив уточнява къде се извършва
глаголното действие.
 НАЙ-ЧЕСТО ИЗПОЛЗВАНИ
ОПРЕДЕЛЕНИЯ НА ПОНЯТИЕТО
ПРЕДЛОГ
 Служебни думи, които показват връзка на съществителното име ( или на негов
заместник ) с други думи от изречението, се наричат предлози. Те разкриват най-
разнообразни отношения в изречението. Самостоятелно не се употребяват. Всички
предлози имат нещо общо. То е : обикновено са едносрични, по форма не се изменят, но
се вмъкват между другите думи, за да изразят и уточнят отношенията им. Предлозите
най-често свързват съществителното име с глагол или съществително със
съществително. Предлогът стои пред съществителното, но ако то има определение, стои
пред определението му. Например: Касон вървеше из гората. Касан вървеше из тъмната
гора.
 Предлогът е неизменяема, несамостойна част на речта, която стои пред имена,
местоимения или именни словосъчетания и служи за изразяване на смисловите
отношения – пространствени, временни, причинни, целеви и други.
 Предлозите са служебни думи, които показват връзка на съществителното ( или негов
заместник ) с други думи.
 В изречението предлозите участват в подчинителни словосъчетания. Чрез предлозите се
осъществява предложно свързване на думите в изречението.
 Предлозите нямат собствено ликсикално значение.
 Повечето представки произлизат от предлози: пред-, в-, на-, (предвидя, вплета,
намачквам)
 Например: Човекът стоеше пред врата. Документите се приемат в новата сграда на
училището.
 Предлогът стои пред съществителното име, но ако има определение, стои пред
определението на съответното съществително име.
 Например: Димитър вървеше през ливадата. Димитър вървеше през окосената ливада.
 Списък на най-употребявани предлози:
 Без,вместо,в,връз,всред,във,въз,въпреки,върху,до,додето,докъм,допреди,досред,за,зад,за
ради,из,извън,иззад,измежду,изпод,като,край,към,между,на,над,накрай,наместо,насред,н
из,о,около,освен,открай,откъм,под,покрай,помежду,поради,посред,пред,преди,през,при,
против,пряко,с,свръх,след,според,спрямо,сред,срещу,със,у,чрез.
ВИДОВЕ ПРЕДЛОЗИ
 А. Според образуването си се делят на прости и сложни
 Просто предлози:
 – без – в – във – въз – въпреки – до – за – зад – из – като – край – към – между – на – над
– низ – о – под – при – с – след – сред – със – у – чрез
 Пример: Към обяд се показаха сиви облаци.
 Сложни предлози:
 – вместо – връз – всред – върху – додето – докъм – допреди – досред – заради – извън –
иззад – измежду – изпод – накрай – наместо – насред – около – освен – открай – откъм –
покрай – помежду – поради – посред – преди – свръх – след – според – спроти – спрямо
– сред – срещу
 А) Образувани от предлог + име : в + место, на + место, по + край, о + коло и др.
 Пример: Около гарата има ливади.
 Б) Образувани от предлог + предлог: в+сред, из+между, из+под , и др.