Технология на тренинга

Статут: Свободно избираема дисциплина

Форма на проверка: курсов проект;
писмен изпит.
ТРЕНИНГЪТ - СИСТЕМА ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА
СОЦИАЛНИ УМЕНИЯ (учебна програма):

 Същност и характеристика на тренинга.

 Теоретични основи на тренинга.
 Ефекти от тренинга.
 Структура на тренинга.
 Планиране на тренинг.
Същност на тренинга:

Система от интерактивни дейности,

методи и средства за придобиване на
знания; за развиване, усъвършенстване и
преустройство на социални нагласи и
формиране на умения за ефективно
взаимодействие (Р. Грановска, Х. Смит, Д.
Уейкли, Ел. Сидоренко и др.).
Теоретични основи на тренинга:

 Принципът (Дж. Морено) “тук и сега” при

общуване между хората;
 Идеите на хуманистичната психология (К.
Роджърс);
 Концепцията на К. Левин за груповата
динамика, значението на емоционалният
опит за определяне на личностните
нагласи и чувства.
 Ефекти от тренинга:

 Автономно учене;
 Синергетичен ефект;
 Трансфер.
Базисни изисквания към тренинга:

 Ориентиране към потребностите и очакванията на

аудиторията/участниците, към конкретните неща,
които ги интересуват;
 “Тук и сега” – информацията, знанията, разсъжденията
се насочват към бъдещи професионални проблеми, а
не към общи теоретични схеми;
 Групова организация – малките групи дават
възможност за мобилност по състав и съдържание,
осигуряват активна позиция на всеки в обсъждането и
търсенето на различни
Базисни изисквания към тренинга:

 варианти и решения;
 равнопоставеност в малките групи –
свобода и дискретност;
 персонификация на изказванията – “тук и
сега”;
 обобщение и обратна връзка;
 акцент върху езика на чувствата.
Структура на тренинга:
 Предварителна подготовка;
 Реализация на темата;
 Пренасяне на наученото в практиката.
Планиране на тренинг:
 Техники за разчупване на ледовете;
 Методи, похвати и дейности за даване на
знания и формиране на умения;
 Варианти за обратна информация;
 Организация на средата;
 Техническа осигуреност.
Ключови въпроси при подготовката
(подход на шестте въпроса):

Кого?
Защо?
Какво?
Как?
Къде?
Кога?
 Въпрос: “КОГО ? ”
 “Кого?” – информация за участниците –
брой, възраст, пол, образователен ценз,
професионален и административен статус,
знания и опит по темата, в какви
взаимоотношения се намират участниците
(лични и делови), степен на познанство.
Въпрос: “ЗАЩО ? ”

“Защо?” - водещият трябва да бъде

ориентиран в нагласите, потребностите и
мотивацията на аудиторията, доколко
участниците са вътрешно убедени от
необходимостта да бъдат обучавани или
са стимулирани и принудени от външни
фактори.
Въпрос: “КАКВО ? ”

Какво съдържание е нужно да се включи в

тренинга – основни и допълнителни
проблеми, дейности, дълбочина, обхват на
темата, начин на ранжиране, логическа
връзка между отделните информационни
стъпки, поставяне на акценти, ход.
Въпрос: “КАК ? ”

“Как?” се отнася до технологията и

професионалният инструментариум на водещия.
И най-интересно планираният тренинг,
респективно отделната сесия, включващи
информационни иновации може да се превърнат
в скучни занимания, ако не се използва
оригинален и ангажиращ комплекс от дейности,
похвати и средства за реализиране на целите.
Въпрос: “КЪДЕ ? ”
“Къде?” е мястото на провеждане на тренинга и
неговата организация.
Водещият трябва предварително да има
информация за залата, в която ще протече
тренинга, за да я организира като привлекателна,
функционална, провокативна среда, която
стимулира социалните контакти и креативността
на участниците.
Въпрос: “КОГА ? ”

“Кога?” има двоен смисъл и е свързан с

уточняването на времето,
продължителността на тренинга в учебни
сесии и дни, брой и честота на тренинг -
срещите, от което зависи разположението
и структурирането на информацията и
различните дейности.
Организация на средата- цели:
 емоционална и интелектуална провокация;
 възможност за мобилност;
 социално благополучие;
 технически удобства;
 физически уют.
Интерактивни методи и техники:

 Осигуряват информация за очакванията и

поведението;
 Осигуряват двупосочна комуникация;
 Използват елементите на груповата
динамика;
 Предоставят ново качество на
информацията и авторитета.
Предимства на интерактивните
методи:
 Поддържат активност;
 Използват знанията и опита на
обучаваните
 Осигуряват разнообразие при
възприемане;
 Дават възможност за изява на учащите;
 Елиминират пасивното слушане;
 Развиват комуникативната култура;
 Създават положителна атмосфера.
Видове методи по местоположение
в сесията:
 За представяне, разчупване на ледовете,
създаване на положителна нагласа за
работа;
 За формиране на понятия и по посока на
съдържанието;
 За концентрация;
 За проверка на знанията;
 За обратна връзка.
Техники за разчупване на ледовете:

Цели:
 да помогнат на участниците да научат
своите имена;
 да се запознаят с различни положителни
страни от живота си;
 да се почувстват по-близки;
 да се създаде добро настроение и
позитивна нагласа за работа.
Индивидуални техники за разчупване
на ледовете:

 “Моето име е”;

 “Три неща, без които не мога”;
 “Кой съм според съседа вдясно?”
 “Три неща за мен”; “Цветен избор”
 “Приличам си с...”
 “Представи се чрез – жест; цвете; дърво;
предмет; артист; ” и др.
Групови техники за разчупване на
ледовете:

 “Близнаци”;
 “Ние двамата”;
 “Ти и аз”; “Взаимно интервю”;
 “Вярно-невярно”;
 “Моята група”;
 “Ние сме”; “Поничка”
 “Емблема на групата” и др.
Изисквания към ТРЛ и правила в
групата:

 Посланията да носят позитивен тон и информация;

 Избраният вариант да не “изяжда” много от
времето за подготовка и представяне;
 Идеите да съчетават сериозното с несериозното, да
притежават здрав хумор, да не обиждат;
 Да се стимулира добрия вкус, а не карикатурата;
 Избраната техника да не бъде сложна и трудно
разбираема, за да не предизвика страх, тревога или
чувство за неуспех;
 Вариантът за разчупване на леда да позволява по
възможност удобен преход към темата.
Методи за даване на знания и
формиране на социални умения:
 Мозъчна атака; Кооперативни карти; Метод 635;
 Въртележка; Харвардски метод; Азбука;
 Визуализация; Логическа верига/пъзел;
 Метод на асоциациите; Делфийски; Case study ;
 Дискусия; Дебат; Експерт Джиксоу;
 Решаване на казуси; Инцидент; Филипс 66;
 Ролеви игри-делова, симулационна;
 Пресечи линията; Синектика; Инвентика;
 Шест мислещи шапки ;Swot-анализ и др.
Техники за обратна връзка
(какво оценяваме):
 Придобити знания;
 Социални умения;
 Формирани нагласи;
 Атмосферата по време на тренинга.
Техники за обратна връзка:
 Вербални символи (думи, растения, животни,
природни явления);
 Невербални средства-жестове…;
 Чек листи; есе; анкета;
 Въпросник с различни твърдения;
 Пъзел с цитати за обсъждане;
 Анкети и текстове със скала – да, не, отчасти и др.);
 Тест;
 Обща картина (думи, образи, схеми)
Оценяване на атмосферата по време
на тренинг:

 чрез наблюдатели;
 чрез двойки;
 групова оценка;
 верига;
 групова рисунка (думи, образи, схеми) и
др.
Ефективност на обратната връзка
 от участниците да се изисква не само оценка и
самооценка, но и предложения за промяна и
поставяне на въпроси;
 обучаваните да бъдат убедени, че с мнението им
няма да се злоупотреби;
 информацията да бъде конкретизирана, да се
избягват общите суперлативи, да не се допуска
генерализиране на негативните оценки;
 придържане към положителен език, отрицателните
твърдения да се поднасят в позитивна конструкция.
Организация на взаимодействията в
тренинга:
 Изграждане на правила и спазването им от всички
участници;
 да не се допуска оценяване и лични обиди между
участниците;
 да се стимулира всяка идея, въпрос;
 уважение, толерантност към чуждото мнение;
 внимателно изслушване без прекъсване (освен ако
не е силно отклонение от темата);
 Тренинг – сценарий:
 Тема;
 Целева група (участници);
 Време и продължителност;
 Място на провеждане;
 Теоретична информация (за водещия);
 Съдържание на сесиите: дейности (название,
организация на групата, продължителност);
 Обратна връзка.
Личността на водещия - функции:

 Организираща;
 Координираща;
 Информационно-възпитаваща;
 Комуникативна;
 Стимулираща.
Скала на знанията, уменията и
качествата на водещия:

 Академични;
 Психолого-педагогически;
 Комуникативни;
 Личностни.
 Качества на водещия
/по Ел. Сидоренко/:
 Енергия;
 Информираност;
 Опит;
 Властност;
 Остроумие;
 Харизматичност.
 Литература:
 Андреев, М. Процесът на обучението., С., 1996.
 Андреева, Л. Социално познание и
междуличностно взаимодействие., С., Лик,
1999.
 Армстронг, М. Управление на човешките
ресурси., Бургас, 1998.
 Вискът, Д. Езикът на чувствата., С., 1993.
 Вълова, В. Групи за личностно развитие и
гражданско поведение., С., 1992.
 Грановска, Р. Елементи на практическата
психология., С., 1989.
 Литература:
 Гюрова, В. и кол. Провокацията учебен процес.,
С., 1997.
 Гюрова,В. и кол., Интерактивността в учебния
процес, С, 2007
 Динчийска, С. Израстваме заедно, Ст.З., 2003
 Динчийска, С. Предивзикателства на
различността, Ст.З., 2007
 Емельянов, Ю. Активное социально-
психологическое обучение., Л., 1985. Илиев, Вл.
Психология на разговора., Леге Артис, 2002.
 Литература:

 Кашлев,С.С., Интерактивньiе методьi обучения

педагогике, Мн, 2004
 Маккормак, М. Онова, което не се преподава
дори и в Харвард., С., 1992.
 Сидоренко, Е. Мотивационный тренинг., Санкт
Петербург, Издат. Речь, 2000.
 Смит, Х., Д-р Уейкли. Психология на
организационното поведение., Вяра, 1992.
 Стоицева, Т. И усмивката може да бъде заповед.,
С., 1992.
 Съст. Ел. Пенчева. Методи за работа в малка
група., С., 1995.
Литература:
 Ташева, Ст., Д. Павлов. Иновации в технологията
на обучение при професионална подготовка., С.,
НИО, 2000.
 Тоцева, Я., Ст.Динчийска, Интерактивно
обучение на възрастни, В.Т., 2009
 Шошева, В.,Кр.Бенкова, Ст.Динчийска, Умения
за социална работа, Ст.Загора, 2008
Благодаря за вниманието!