Възраждане

въвеждащ урок

Автор на проекта: Ваня Минева

Прекъснато ускорено развитие
Определението е на
съвременния
изследовател
Георги Гачев и
визира осъзнатата
закъснялост на
българите спрямо
Европа.

През 20-те години на XIX век възрожденските

процеси в българското общество се ускоряват.
Признаците за това са новият подем в
стопанството, засилената обществена активност
на формиращата се буржоазия и интелигенция.
 Стопански подем сред българите в
Османската империя
 Разпадане на спахийската система в Османската империя
 Развитие на занаятите и търговията сред българите
 Занаятчийски задруги - законите на майсторството
 Първи признаци на индустриализация у дома
 Връзки с Европа, Русия, Азия - търговия, строители (зидари),
зеленчукопроизводители, скотовъди
 Образованието става уловие за успех
 Гръцкото училище вече не стига!
 Развитие на образователното дело (килийни училища,
взаимоучителната метода, класното училище)
 Читалищата - средища за образование на всяка възраст
 Борба за църковна независимост (Българският Великден на 3
април 1860г., когато епископ Иларион Макариополски не
споменава в празничата служба Вселенския патриарх)
 Борба за национално освобождение
 Стопански подем
 Добри Желязков-Фабрикаджията, родоначалник на българската
текстилна индустрия. Роден през 1800г. в Сливен. Расте в
сиромашия, посещава гръцкото училище в Сливен (едно от първите,
основано през 1805г.). Научава се да пише и чете на гръцки език.
Първото му занятие като юноша е сладкарството (шекерджия). След
време го заменя с караабаджилък - текстилно производство и
търговия на аби и шаяци. През 1820-1825 той измисля „уред от
дърво и телове“, който заменя най-трудоемката и бавна ръчна
дейност в шаечното производство -влаченето на вълната.
Изработва модели на механичен стан, чекрък, дарак, съоръжения за
използване на водната енергия и др. През 1834г. започва
изграждането на своята текстилна работилница в Сливен. След
година започва да тъче сукна и малки килими, които турците
купуват за постилане в джамиите при молитва. Именно те започват
да разнасят славата на Добревото индустриално производство.
 Сливен е голяма текстилна фабрика,
фабрика в която се тъкат аби, шаяци,
козяци, губери и др. Купувачите са предимно турски търговци от
Анадола. Градът има голямо стопанско значение за Османската
империя и това му осигурява известни привилегии.
 Пред султана за Фабрикаджията се
застъпва българинът княз Стефан
Богориди от Котел. В резултат е издаден
знаменателен за времето и народа ни
султански ферман (16 февруари 1836г.),
който признава поставянето на основите на
текстилната индустрия в Турция.

 По силата на този ферман и според сключения за три години

договор между турското правителство и Добри Желязков,
държавата трябва да построи фабрика, да осигури земя, машини
и работници, а сливенският майстор да купува вълна, горива,
химикали за производството, да плаща заплати на работниците
и да предава на Високата порта (турското правителство)
платовете по 21 гроша аршина. Печалбите и загубите остават за
сметка на Фабрикаджията.
 Последните десет години от живота си той прекарва на легло -
болен, парализиран, беден, разочарован. Умира през 1865г. и е
погребан в двора на сливенската църква „Св. Димитър“.
Моят дом е моята крепост
А образованието е най-
добрата инвестиция.
Книгопечатането е част
от пробуждането на
нацията за нов живот.
 История на българското училище
 Първите училища в България са
основани през IX век от княз
Борис при пристигането на
учениците на Кирил и Методий -
това са Преславската и
Охридската книжовни школи.
школи
Тяхната цел е била обучаването
на българските духовници в
грамотност с новата азбука.

 Но освен това в Охрид Св.

Климент е преподавал и редица
други знания,
знания които са били
важни за обикновения живот,
например как се облагородяват
плодни овошки. Традицията е
съхранена и през годините под
робство, но достъп до
образование имат само приелите
духовен сан...
 История на българското училище
 В историята на България важна роля изиграват
килийните училища, които през Възраждането се
обособяват към българските църкви и манастири.
 След килийните
училища се
появяват и
елинските светски
училища,
училища а след
тях и елино-
българските
училища,
училища като
преходен етап към
светското
новобългарско
училище.
 История на българското училище
 Други училища са били взаимните училища.
училища Тяхното възникване е
предизвикано от липсата на достатъчно учители. В тези училища учителят
преподавал на по-напредналите ученици,
ученици а те от своя страна предавали
знанията си на другите, които преподавали на следващите.
 След взаимоучителните училища се появяват и класните училища.

 Априловската гимназия в
Габрово носи името на
Васил Априлов (1789-
1847). Завършва гимназия
в Брашов и за кратко
следва медицина във
Виена (1807-1809).
 През 1835г. с помощта на
Николай Палаузов, на
братята Константин и
Димитър Мустакови, на
български търговци в
странство и на търновския
митрополит Иларион,
открива първото българско
взаимно училище.
 История на българското училище
 Първото девическо училище е в Плевен, отворено от родената там
Анастасия Димитрова,
Димитрова първата българска светска учителка от епохата на
Възраждането. Дете на бедни родители, майка ѝ е прислужница в дома на
врачанския епископ Агапий. Отначало учи при своята благодетелка, майката
на епископа. По-късно продължава образованието си в Калоферския
девически манастир (1836-1839). Обучава се не само при калугерките, но и при
учители като Ботьо Петков, Райно Попович, Брайко Генович. Изучава история,
география, аритметика, граматика.
 През октомври 1839г.
1839г е
откриването. Девическото
училище е взаимно училище,
издържа го епископ Агапий.
Възпитаничките ѝ усвояват и
гръцки. През 1845г. при
Анастасия Димитрова учат около
90 момичета от Плевен, Ловеч,
Троян, Търново, Враца и др.
Завършилите училището
девойки стават учителки и
откриват нови взаимни училища в
други градове - Свищов, Враца,
Ловеч.
 История на българското читалище
 Читалището е типично българска обществена институция, която изпълнява
учебно-просветителски функции. Първите подобни форми на народна
самодейност възникват в Свищов, Лом и Шумен.
 На 30 януари 1856 г. в Свищов е основано първото българско читалище -
„Еленка и Кирил Д. Аврамови“ от Димитър Начович, Христаки Филчов,
Емануил Васкидович и Георги Владикин.
 Същата година, през
пролетта, Сава
Доброплодни създава
в Шумен третото
българско читалище,
читалище
което днес се нарича
Народно читалище
„Добри Войников-1856“.
По времето на
българското
Възраждане работят
над 130 читалища,
читалища
благодарение на
усилията на по-заможни
и просветени
възрожденци.
 Възраждане на българското
културно самосъзнание
 В началото на XVIII в.
в рамките на
Османската империя
започва забележимо
възраждане на
българското
културно
самосъзнание.
Основен движещ
механизъм на този
културен подем е
формиращата се
българска
интелигенция.
Борба за църковна независимост
Борбата на българите за
църковна независимост се
усилва през втората
четвърт на XIX век.
Историческият й смисъл е
да се отхвърли
църковната власт на
Вселенската патриаршия и
да се извоюва признание
за етническата
обособеност на
българския православен
народ в рамките на
Иларион Макариополски
Османската империя.
 Възстановяване на българската
автокефална църква
На 28 февруари 1870 година султански ферман
възстановява автокефалната българска църква
със статут на Екзархия, като признава
целокупността на българската национална
общност в екзархийските граници. Това
постижение, едно от най-големите през
Възраждането, е резултат на десетилетните борби
против Цариградската гръцка патриаршия и
нейното висше духовенство. Ферманът за
Екзархия постановява тя да включва 16 епархии,
но чл. 10 предвижда нейното разширяване в
Македония и Одринска Тракия. Народно-
църковният събор през 1871 година се свиква с
участието на представители и на тези спорни
епархии, две от които, Скопската и Охридската, са
признати по-късно за съставни на Българската
Екзархия.
Екзарх Антим І
По силата на султанския
ферман за учредяването
на Българската екзархия
трябвало да се избере
екзарх, който да оглави и
ръководи църковно-
народните дела и да бъде
законен представител на
българския народ пред
държавната власт.
Църковно-народният
събор избрал Видинския
митрополит Антим I.
Българският екзарх
започва своето високо
църковно-народно Избран за Български
служение с рядко умение, екзарх на 16 февруари
усърдие и смелост. 1872 година
Борба за национална независимост,
етапи: Хайдутство
Една от най-разпространените
и най-дълготрайните форми на
съпротива на българското
население в Османската
империя е хайдутството, което
е особено развито в
планинските райони. Хайдутите
са третирани от османската
власт като разбойници. Те са
организирани във въоръжени
групи и чети и нападат турска
войска, търговски кервани,
имения и стопанства. Търсят
възмездие за несправедливост,
претърпяна лична драма или за
произвол.
Борба за национална независимост,
Георги Раковски
 Началото на
организираното
национално
освободително
движение е
свързано с
личността, идеите и
делото на Георги
Раковски.

 Вдъхновените и организирани от него Първа

(1862) и Втора (1868) български легии са
първите мащабно създадени формации в
името на националноосвободителната кауза.
 Борба за национална
независимост:
Априлското въстание
 Подготовката се извършва
ускорено благодарение на
революционните комитети,
изградени от Васил Левски, и
обхваща почти всички райони
на страната.
 Дейността на БРЦК е продължена от група
революционери, които в края на 1875 г. се
събират в град Гюргево. Гюргевският
революционен комитет решава да осъществи
самопожертвователно общонационално
въоръжено въстание, за да постави Българския
въпрос на вниманието на Великите сили при
разразилата се след въстанието в Босна и
Херцеговина (1875) „Източна криза".
 Началото

“Историята...”
 Идеологът на Българското възраждане отец
Паисий Хилендарски през 1762 година
написва известната „История славяно-
болгарская” и е последван от мнозина
български просветители, духовници, учени,
зографи, художници, майстори-строители.
 Но памет има и преди Паисий
 Петър Богдан (1601-1674) е
български католически
архиепископ,
архиепископ францисканец и
книжовник.
 Неговата „История на
България“ (1667 ) е най-
ранната известна българска
история: „История за
древността на бащината земя
и българските дела“. Пълно
копие в 200 страници е открито
от Лилия Илиева в
библиотеката на Университета
на Модена през 2017.
 Един от подбудителите на
Чипровското въстание (1688).
Погребан е в олтара на
построената и осветена от него
църква „Света Мария“ в
Чипровец.
Но памет има и преди Паисий
 „История на България“ от
Блазиус Клайнер (1761),
(1761)
предхожда и е независимо
написана от „Историята... “ на
Паисий Хилендарски.
 Трудът вероятно е поръчан от
чипровски имигранти в
Трансилвания (Рим),
(Рим) на
латински език, съдържа
предговор и пет глави.
 От Средновековието до
превземането на България от
османците.
 Позната е от препис,
препис днес
съхраняван в Архива на
францисканците в Будапеща.
Първата печатана книга на кирилица
 „Абага̀ р“ е първата печатна книга на новобългарски език,
отпечатана на кирилица и хърватски („илирийски“).
 Съставена и издадена в
Рим през 1651г. от
бъдещия никополски
католически епископ
Филип Станиславов.
Станиславов
 Книгата представлява
молитвеник за нуждите
на католическата църква
в България.
 Днес са запазени 17
екземпляра, един от
които е в България, в
Националната
библиотека „Св. Св.
Кирил и Методий“.
 Хералдиката в „Стематография“
 Христофор Жефарович (1690-
1753) е български зограф, гравьор,
писател и поет, деец на илиризма.
Роден в град Дойран, в източната
част на Македония, в
свещенически род. Сам става
монах.
 Странстващ калугер, доста
начетен и просветен, рисува и
търгува с книги, икони и църковна
утвар.
 Най-важна е книгата му
 Илюстрирана е от Жефарович
„Стематография“, издадена във
с гравюри на мед и с графики.
Виена през 1741 година.
година
Съдържа 20 изображения на
 При съставянето ѝ използва
български и сръбски владетели
„Стематографията“ Павел и светци, както и 56 герба на
Ритер-Витезович (1701),
(1701) който е славянски и други балкански
ползвал „Царството на страни, с обяснителни
славяните“ на Мавро Орбини четиристишия под тях.
(1601).
(1601)
 Първо българско списание „Любословие“
 „Любословие“ е първото
българско списание,
списание
издавано в периода 1842-
1846.
 Издадено е от Константин
Фотинов (1790-1858),
(1790-1858
родом от Самоков, в град
Смирна (днешен Измир).
 През 1842 (пробен брой) и
после от 1844 до 1846
година.
 С него е поставено
началото на българския
периодичен печат.
печат
 Паметник на Константин
Фотинов в родния му
град Самоков,
Самоков скулптор
Спас Киричев.
Първи български вестник „Български орел“
 „Български орел“
("Бѫлгарскый орелъ") е
първият български
информационен и
общообразователен вестник.
 Излиза в Лайпциг в 3 броя
на следните дати: на 20
април и 20 септември 1846
година и на 1 януари 1847
година.
 Основател и редактор е
Иван Богоров (1818-1892).
(1818-1892)
Макар да е наричан тогава
списание, името му,
неговата програма, външен
вид и формат говорят за
това, че е вестник.
вестник
 Езикът на вестника е
близък до говоримия през
Възраждането народен език.
Мостът от църковна към светска
литература „Житие и страдания грешнаго
Софрония“
 Софроний Врачански (1739-
1813) е български духовник,
врачански епископ, народен
будител и пръв последовател на
делото на Паисий Хилендарски.
 Автор е на сборника
„Неделник“, първата печатна
книга на новобългарски език.
 Канонизиран е за светец от
Българската православна
църква през 1964 година.
 Голямо влияние му оказва
срещата с Паисий Хилендарски
през 1765г. в Котел. Отец
Паисий му показва „История
славянобългарска“, от която
той прави препис,
препис известен
днес като Първи Софрониев
препис.
Мостът от църковна към светска
литература „Житие и страдания грешнаго
Софрония“
 Софроний Врачански е роден
през 1739г. в Котел, в семейство
на заможен търговец на
добитък, със светското име
Стойко Владиславов.
 Учи в килийно училище в родния
си град по старобългарски и
гръцки черковни книги. Работи
като абаджия.
 През 1762 година е
ръкоположен за свещеник,
свещеник
работи и като учител и
книжовник в Котел.
 „Житие и страдания грешнаго
Софрония“ и „Възвание към
българския народ“ превръщат
Софроний в най-видния Страницата от вестник
представител на българската „Дунавски лебед“ с началото
литература от 19 век. на „Житието“.
 Интерес към фолклора
 Братя Миладинови са изтъкнати български възрожденци, просветители
и фолклористи. Родени са в град Струга.
Струга Дълго време Димитър
Миладинов е учител в много градове на Македония. Развива широка
обществена и просветителска дейност. През 1861 година излиза
епохалният труд на Миладинови „Български народни песни“.
песни“ В него
те събират, подреждат и систематизират образци на българския
песенен фолклор.

 Обявен за „царски
Къщата на Братя Миладинови в Струга
душманин“, Димитър
Миладинов е арестуван и
отведен в Цариград. Не
след дълго там е затворен и
неговият брат Константин,
като и двамата са набедени
от гръцките фанариоти.
Димитър и Константин
умират от тиф в
цариградските тъмници
през 1862 година.
година
 Нека ги познаваме!

Любен Каравелов
Васил
Друмев Добри Войников
Христо Ботев

Петко
Славейков Софроний
Добри Чинтулов Васил Априлов Врачански
 Памет българска,
но останала само в
музейните сбирки...