Professional Documents
Culture Documents
ВЪЗРАЖДАНЕ БГ
ВЪЗРАЖДАНЕ БГ
въвеждащ урок
Априловската гимназия в
Габрово носи името на
Васил Априлов (1789-
1847). Завършва гимназия
в Брашов и за кратко
следва медицина във
Виена (1807-1809).
През 1835г. с помощта на
Николай Палаузов, на
братята Константин и
Димитър Мустакови, на
български търговци в
странство и на търновския
митрополит Иларион,
открива първото българско
взаимно училище.
История на българското училище
Първото девическо училище е в Плевен, отворено от родената там
Анастасия Димитрова,
Димитрова първата българска светска учителка от епохата на
Възраждането. Дете на бедни родители, майка ѝ е прислужница в дома на
врачанския епископ Агапий. Отначало учи при своята благодетелка, майката
на епископа. По-късно продължава образованието си в Калоферския
девически манастир (1836-1839). Обучава се не само при калугерките, но и при
учители като Ботьо Петков, Райно Попович, Брайко Генович. Изучава история,
география, аритметика, граматика.
През октомври 1839г.
1839г е
откриването. Девическото
училище е взаимно училище,
издържа го епископ Агапий.
Възпитаничките ѝ усвояват и
гръцки. През 1845г. при
Анастасия Димитрова учат около
90 момичета от Плевен, Ловеч,
Троян, Търново, Враца и др.
Завършилите училището
девойки стават учителки и
откриват нови взаимни училища в
други градове - Свищов, Враца,
Ловеч.
История на българското читалище
Читалището е типично българска обществена институция, която изпълнява
учебно-просветителски функции. Първите подобни форми на народна
самодейност възникват в Свищов, Лом и Шумен.
На 30 януари 1856 г. в Свищов е основано първото българско читалище -
„Еленка и Кирил Д. Аврамови“ от Димитър Начович, Христаки Филчов,
Емануил Васкидович и Георги Владикин.
Същата година, през
пролетта, Сава
Доброплодни създава
в Шумен третото
българско читалище,
читалище
което днес се нарича
Народно читалище
„Добри Войников-1856“.
По времето на
българското
Възраждане работят
над 130 читалища,
читалища
благодарение на
усилията на по-заможни
и просветени
възрожденци.
Възраждане на българското
културно самосъзнание
В началото на XVIII в.
в рамките на
Османската империя
започва забележимо
възраждане на
българското
културно
самосъзнание.
Основен движещ
механизъм на този
културен подем е
формиращата се
българска
интелигенция.
Борба за църковна независимост
Борбата на българите за
църковна независимост се
усилва през втората
четвърт на XIX век.
Историческият й смисъл е
да се отхвърли
църковната власт на
Вселенската патриаршия и
да се извоюва признание
за етническата
обособеност на
българския православен
народ в рамките на
Иларион Макариополски
Османската империя.
Възстановяване на българската
автокефална църква
На 28 февруари 1870 година султански ферман
възстановява автокефалната българска църква
със статут на Екзархия, като признава
целокупността на българската национална
общност в екзархийските граници. Това
постижение, едно от най-големите през
Възраждането, е резултат на десетилетните борби
против Цариградската гръцка патриаршия и
нейното висше духовенство. Ферманът за
Екзархия постановява тя да включва 16 епархии,
но чл. 10 предвижда нейното разширяване в
Македония и Одринска Тракия. Народно-
църковният събор през 1871 година се свиква с
участието на представители и на тези спорни
епархии, две от които, Скопската и Охридската, са
признати по-късно за съставни на Българската
Екзархия.
Екзарх Антим І
По силата на султанския
ферман за учредяването
на Българската екзархия
трябвало да се избере
екзарх, който да оглави и
ръководи църковно-
народните дела и да бъде
законен представител на
българския народ пред
държавната власт.
Църковно-народният
събор избрал Видинския
митрополит Антим I.
Българският екзарх
започва своето високо
църковно-народно Избран за Български
служение с рядко умение, екзарх на 16 февруари
усърдие и смелост. 1872 година
Борба за национална независимост,
етапи: Хайдутство
Една от най-разпространените
и най-дълготрайните форми на
съпротива на българското
население в Османската
империя е хайдутството, което
е особено развито в
планинските райони. Хайдутите
са третирани от османската
власт като разбойници. Те са
организирани във въоръжени
групи и чети и нападат турска
войска, търговски кервани,
имения и стопанства. Търсят
възмездие за несправедливост,
претърпяна лична драма или за
произвол.
Борба за национална независимост,
Георги Раковски
Началото на
организираното
национално
освободително
движение е
свързано с
личността, идеите и
делото на Георги
Раковски.
“Историята...”
Идеологът на Българското възраждане отец
Паисий Хилендарски през 1762 година
написва известната „История славяно-
болгарская” и е последван от мнозина
български просветители, духовници, учени,
зографи, художници, майстори-строители.
Но памет има и преди Паисий
Петър Богдан (1601-1674) е
български католически
архиепископ,
архиепископ францисканец и
книжовник.
Неговата „История на
България“ (1667 ) е най-
ранната известна българска
история: „История за
древността на бащината земя
и българските дела“. Пълно
копие в 200 страници е открито
от Лилия Илиева в
библиотеката на Университета
на Модена през 2017.
Един от подбудителите на
Чипровското въстание (1688).
Погребан е в олтара на
построената и осветена от него
църква „Света Мария“ в
Чипровец.
Но памет има и преди Паисий
„История на България“ от
Блазиус Клайнер (1761),
(1761)
предхожда и е независимо
написана от „Историята... “ на
Паисий Хилендарски.
Трудът вероятно е поръчан от
чипровски имигранти в
Трансилвания (Рим),
(Рим) на
латински език, съдържа
предговор и пет глави.
От Средновековието до
превземането на България от
османците.
Позната е от препис,
препис днес
съхраняван в Архива на
францисканците в Будапеща.
Първата печатана книга на кирилица
„Абага̀ р“ е първата печатна книга на новобългарски език,
отпечатана на кирилица и хърватски („илирийски“).
Съставена и издадена в
Рим през 1651г. от
бъдещия никополски
католически епископ
Филип Станиславов.
Станиславов
Книгата представлява
молитвеник за нуждите
на католическата църква
в България.
Днес са запазени 17
екземпляра, един от
които е в България, в
Националната
библиотека „Св. Св.
Кирил и Методий“.
Хералдиката в „Стематография“
Христофор Жефарович (1690-
1753) е български зограф, гравьор,
писател и поет, деец на илиризма.
Роден в град Дойран, в източната
част на Македония, в
свещенически род. Сам става
монах.
Странстващ калугер, доста
начетен и просветен, рисува и
търгува с книги, икони и църковна
утвар.
Най-важна е книгата му
Илюстрирана е от Жефарович
„Стематография“, издадена във
с гравюри на мед и с графики.
Виена през 1741 година.
година
Съдържа 20 изображения на
При съставянето ѝ използва
български и сръбски владетели
„Стематографията“ Павел и светци, както и 56 герба на
Ритер-Витезович (1701),
(1701) който е славянски и други балкански
ползвал „Царството на страни, с обяснителни
славяните“ на Мавро Орбини четиристишия под тях.
(1601).
(1601)
Първо българско списание „Любословие“
„Любословие“ е първото
българско списание,
списание
издавано в периода 1842-
1846.
Издадено е от Константин
Фотинов (1790-1858),
(1790-1858
родом от Самоков, в град
Смирна (днешен Измир).
През 1842 (пробен брой) и
после от 1844 до 1846
година.
С него е поставено
началото на българския
периодичен печат.
печат
Паметник на Константин
Фотинов в родния му
град Самоков,
Самоков скулптор
Спас Киричев.
Първи български вестник „Български орел“
„Български орел“
("Бѫлгарскый орелъ") е
първият български
информационен и
общообразователен вестник.
Излиза в Лайпциг в 3 броя
на следните дати: на 20
април и 20 септември 1846
година и на 1 януари 1847
година.
Основател и редактор е
Иван Богоров (1818-1892).
(1818-1892)
Макар да е наричан тогава
списание, името му,
неговата програма, външен
вид и формат говорят за
това, че е вестник.
вестник
Езикът на вестника е
близък до говоримия през
Възраждането народен език.
Мостът от църковна към светска
литература „Житие и страдания грешнаго
Софрония“
Софроний Врачански (1739-
1813) е български духовник,
врачански епископ, народен
будител и пръв последовател на
делото на Паисий Хилендарски.
Автор е на сборника
„Неделник“, първата печатна
книга на новобългарски език.
Канонизиран е за светец от
Българската православна
църква през 1964 година.
Голямо влияние му оказва
срещата с Паисий Хилендарски
през 1765г. в Котел. Отец
Паисий му показва „История
славянобългарска“, от която
той прави препис,
препис известен
днес като Първи Софрониев
препис.
Мостът от църковна към светска
литература „Житие и страдания грешнаго
Софрония“
Софроний Врачански е роден
през 1739г. в Котел, в семейство
на заможен търговец на
добитък, със светското име
Стойко Владиславов.
Учи в килийно училище в родния
си град по старобългарски и
гръцки черковни книги. Работи
като абаджия.
През 1762 година е
ръкоположен за свещеник,
свещеник
работи и като учител и
книжовник в Котел.
„Житие и страдания грешнаго
Софрония“ и „Възвание към
българския народ“ превръщат
Софроний в най-видния Страницата от вестник
представител на българската „Дунавски лебед“ с началото
литература от 19 век. на „Житието“.
Интерес към фолклора
Братя Миладинови са изтъкнати български възрожденци, просветители
и фолклористи. Родени са в град Струга.
Струга Дълго време Димитър
Миладинов е учител в много градове на Македония. Развива широка
обществена и просветителска дейност. През 1861 година излиза
епохалният труд на Миладинови „Български народни песни“.
песни“ В него
те събират, подреждат и систематизират образци на българския
песенен фолклор.
Обявен за „царски
душманин“, Димитър
Миладинов е арестуван и
отведен в Цариград. Не
след дълго там е затворен и
неговият брат Константин,
като и двамата са набедени
от гръцките фанариоти.
Димитър и Константин
умират от тиф в
цариградските тъмници
Къщата на Братя Миладинови в Струга през 1862 година.
година
Нека ги познаваме!
Любен Каравелов
Васил
Друмев Добри Войников
Христо Ботев
Петко
Славейков Софроний
Добри Чинтулов Васил Априлов Врачански
Памет българска,
но останала само в
музейните сбирки...