ОБЩА ТЕОРИЯ НА ПРАВОТО

проф. д-р Даниел Вълчев

ПРАВНАТА СИСТЕМА
 Структура

1. Понятие за правна система. Правна система и правен ред

1. Теории за правната система (правния ред)

2. Единство на правната система. Правото като динамична

нормативна система. Вериги на валидността

3. Структура на правната система. Три аспекта на проблема за

структурата на правната система

4. Структура на правната система от гледна точка на йерархията

на нормите
 1. Понятие за правна система (1)

Понятието система

• Поява на системния подход

 математикът Норберт Винер (Norbert Wiener) през 1948 г. издава книгата Кибернетика или контрол
и комуникация при животните и машините (Cybernetics, or Control and Communication in the Animal
and the machine)
 Повтаря историята на понятието организъм, но основано на математиката
 бързо развитие на системния подход и преминаване от математиката и логиката в природните науки,
а по-късно (60-те и 70-те години) и в социалното познание

• Множество дефиниции – общото и различното

 всички приемат наличието на компоненти и връзки между тях

 спорното – цел, вид връзки, среда и т.н.
 1. Понятие за правна система (2)

Правото като система

• Работна дефиниция на система

Множество компоненти, свързани интегративно, имащи обща структура и намиращи се в

определена среда.

• Правото отговаря на дефиницията – четири открити въпроса

 Кои са компонентите
 Какъв тип са връзките
 Каква е структурата (инвариант на системата)
 Доколко може да се обясни, без да се включи знание за средата
 1. Понятие за правна система (3)

Понятието ред

• Работна дефиниция на ред (по Хайек)

Такова състояние, при което множество компоненти от различен вид са

така свързани помежду си, че е възможно въз основа на познания за една
пространствено или времево ограничена част да бъдат направени
предвиждания с голяма степен на вероятност за останалото.

• Правна система и правен ред

 Ще ги използваме като синоними (Ханс Келзен)

 Различия в акцента – ред се свързва със заповед (order, ordre, Ordnung,
ordinamento)
 2. Теории за правната система (1)

Класически теории за правната система

• Ханс Келзен (Hans Kelsen) + Норберто Бобио в частта антиномии и

празноти

 Компонентите са само правни норми (общи и индивидуални)

 Нормативни връзки (динамичен нормативен ред)
 Централизирана пирамидална структура (основна норма)

• Хърбърт Харт (H. L. A. Hart)

 Компонентите са норми (правила) – първични и вторични

 Нормативни връзки
 Централизирана структура (норма на признаване)
 2. Теории за правната система (2)

Нови теории за правната система (1)

• Джоузеф Раз (Joseph Raz)

 Eлементи – критикува Келзен (общи и индивидуални норми), счита, че

не може да се избегне понятието right (право в субективен смисъл)

 Връзките са нормативни, но не линейни, а по-скоро кръгови – под

формата на четириъгълник (самовалидиране на първичния акт)

 Структурата обхваща по необходимост и една подсистема на

юрисдикциите, които да налагат санкция (необходимост от
индивидуализация на правото)

 Основен въпрос при Раз е identity (идентичност) – по какво една

система се отличава от друга
 2. Теории за правната система (3)

Нови теории за правната система (2)

• Мишел Ван де Керхоф, Франсоа Ост (Michel van de Kerchove,

François Ost )
 Умерена външна гл. т. – държи сметка за вътрешната гл.т., без тя да се
възприема
 Елементите са хетерогенни – основно правните норми, но също така и
понятията, институтите и клоновете на правото, общите принципи
(ценности)
 Елементите са хетерогенни и в смисъл, че освен нормативни съждения,
системата обхваща и “смесени съждения” – имат както нормативен, така
и информационен характер (т.е. être и devoir être)
 Освен статична и динамична системност (+ разсъждения за формална и
съдържателна системност), се говори и за линеарна и кръгова
системност – структурирана и неструктурирана свързаност
 Внимание върху окръжаващата среда – самовъзпроизводство, функции,
инфраправо (например редът в едно болнично заведение)
 2. Теории за правната система (4)

Нови теории за правната система (3)

• Роналд Дуоркин (Ronald Dworkin)

 Решението на съдията се основа не само на норми – за да признаем, че

то е юридически коректно, трябва да приемем, че в ПС има и други
компоненти

 Елементите са хетерогенни – правни норми, принципи, политики и други

стандарти (принципи в широк смисъл)

 Повечето казуси са ясни и не изискват сложно обяснение

 Hard Cases (трудни случаи) – изискват прилагане на комбинация от

елементи на системата (въпреки, че критикува Харт, по същество се
доближава до неговата идея за open texture)

 Правата като козове (Rights as Trumps) – основните права са решаващи

аргументи срещу принципи, норми и политики, закрепващи публичната
целесъобразност
 3. Единство на правната система.
Статична и динамична системност (1)

Единство на правната система

• Правото като централизирана нормативна система (ред)

 Връзките в системата са нормативни, а не каузални

 Как се обосновава валидността на една норма (линейна или кръгова

системност)

 Въпросът за идентичността (identity) е двоен въпрос – от една страна

– какво отличава една правна система от друга, но той е и въпрос за
принадлежността – кои норми принадлежат към нея

 Статична и динамична системност

 3. Единство на правната система.
Статична и динамична системност (2)

Единство на правната система

• Статична системност – верига от съдържателни съответствия

 Всяка норма от по-нисък ред е валидна, когато съдържателно съответства

на норма от по-висок ред
o Нормите от трети ред съответстват съдържателно на нормите от
втори ред (пример – ППЗНП и ЗНП); Контрол за съответствие (ВАС)
o Нормите от втори ред съответстват съдържателно на нормите от първи
ред (закон и конституция); Контрол за съответствие (КС)
o Нормите от първи ред съответстват на основната норма (нормата на
признаване); тя придава единство на правния ред и го централизира (това е
хипотетична безсъдържателна норма)

 Статичната системност не е характерна за правото (Келзен), а за морала;

характерна е и за правото (Бобио)
 3. Единство на правната система.
Статична и динамична системност (3)

• Динамична системност

 Същото, но с посредничеството на човешки актове на

правосъздаване; ключов въпрос е откъде следва валидността на
правосъздаващия акт
 Контролът е двустранен:
o правилно ли е създадена нормата (компетентност, процедура,
кворум и т.н.)
o съответства ли съдържанието на нормата на съдържанието на
нормите от по-висок ред (Бобио – формална и материална
системност)
 Въпросът за основната норма (нормата на признаване) си остава

• Според Келзен – правото е централизирана динамична нормативна система

• Според Раз – в правото е възможна не само линейна (линеарна), но и
кръгова системност
 3. Единство на правната система.
Статична и динамична системност (4)

Вериги на валидността

• Изисквания към веригите на валидността:

 Веригата не е прекъсната
 Веригата води до конституционна норма

• Значение на веригите на валидността:

 Проследяване на валидността на общите и на индивидуалните правни

норми
 Показва принадлежността на една правна норма към определен правен
ред
 3. Единство на правната система.
Статична и динамична системност (5)

Изводи:

• Правото е система, състояща се от правни норми:

 Общи и индивидуални
 Първични и вторични
 Правни норми и правни принципи

• Правото е динамична нормативна система (ред)

• Правото е такава динамична нормативна система (ред), в която

всички вериги на валидността водят до общи за системата
конституционни норми
 4. Структура на правната система (1)

Три аспекта на структурата на правната система

• Структурата от гледна точка на йерархията на общите правни

норми

• Структурата от гледна точка на правното регулиране – дялове,

отрасли, институти

• Структурата от гледна точка на източниците на правото –

начините на изразяване и формиране на правните норми
 4. Структура на правната система (2)

Йерархия на общите правни норми

• Трите традиционни йерархични равнища в българската правна

система:

 Конституционно – нарочен конституционен законодател (ВНС),

обикновен законодател при завишени мнозинства и усложнена
процедура, съчетание между обикновен законодател и форма на пряка
демокрация

 Законово – парламент (възможност МС да приема наредби-закони)

 Подзаконово – МС и други органи на изпълнителната власт

 4. Структура на правната система (3)

Йерархия на общите правни норми

• Четвърто йерархично равнище или два вида закони?

 чл. 5, ал. 4 от Конституцията

Чл. 5 (4) Международните договори, ратифицирани по конституционен ред,

обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното
право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното
законодателство, които им противоречат.

 Примерът с органичните закони във Франция

 4. Структура на правната система (4)

Йерархия на общите правни норми

 Вторичното право на ЕС:

o Регламентите (актовете, които не се нуждаят от транспониране)

– чл. 15, ал. 2 ЗНА
Чл. 15 (2) Ако нормативен акт противоречи на регламент на Европейския
съюз, прилага се регламентът.

o Директивите (актовете, определящи резултата, който трябва да

се постигне с транспонирането)
 Практиката на Съда на ЕС – ако директивата не е транспонирана или е
транспонирана неправилно – директен ефект (т.е. ФЛ и ЮЛ могат да
се позовават на нея) – съдържа императивни норми, разпоредбите са
ясни и готови за прилагане, предоставя права на частноправни субекти
 Спорно е дали в този случай имат и непосредствена приложимост
 4. Структура на правната система (5)

Йерархия на общите правни норми

• Изводи:

 Традиционни три нормативни равнища в българската правна

система

 Четвърто нормативно равнище, обхващащо случаите по чл. 5, ал.

4 от Конституцията и регламентите (в редки случаи и директивите)
на ЕС
 ОБЩА ТЕОРИЯ НА ПРАВОТО
проф. д-р Даниел Вълчев

www.danielvalchev.com