Структура на

бактериалната клетка
 Видове структури в
бактериалната клетка
Израстъци (4)

Три архитектурни
региони: Клетъчна обвивка
(2,3,5,6)
4

Протоплазмена
област (1)
 Видове структури в
бактериалната клетка
 Протоплазмена област
 Израстъци - – нуклеоид, плазмиди
– флагели
– рибозоми, цитоплазма
– пили
– мезозоми
– фимбрии
– включения
– ендоспори
 Клетъчна обвивка
– гликокаликс
– S-слой
– клетъчна стена
– цитоплазмена
мембрана
 Видове структури в бактериалната
клетка според разположението
Външни - Вътрешни –
повъхностни: разположени в
 органели за движение цитоплазмата:
и адхезия: флагели,  нуклеоид
пили, фимбрии  плазмиди
 S-слой  рибозоми
 гликокаликс (капсула,  мезозоми
слизест слой, слизест  включения
калъф)
 ендоспори
 клетъчна стена
 цитоплазмена
мембрана
 Видове структури в бактериалната
клетка според функции и значение
Основни –  Временни -
задължителни незадължителни
• нуклеоид • гликокаликс
• рибозоми • включения
• мезозоми • плазмиди
• цитоплазмена • ендоспори
мембрана • флагели
• клетъчна стена (изкл. • пили
бактерии без клетъчна • фимбрии
стена)
 Компоненти на клетъчната обвивка

• Разположение на компонентите на
клетъчната обвивка:от външна страна на
протопласта
• Типове структури: задължителни и
временни
•
Структура на
 клетъчната обвивка
• Външен слой
(гликокаликс, S слой)
• Междинен слой
(клетъчна стена)
• Вътрешен слой
(цитоплазмена
мембрана)
 Гликокаликс
«палто от захар» ( glykо = сладък, сalyx = люспи )

Функция: защита на клетките от факторите на околната среда

Значение: улеснява клетъчната комуникация с околната среда
Термин „гликокаликс“: сборно понятие, включващо външни структури
от клетъчната обвивка, разположени над клетъчната стена и граничещи с
околната среда.
 Бактериален гликокаликс
 Обща характеристика
– генетично заложен признак
– «външна мрежа» изградена от
екстрацелуларни (извънклетъчни)
полимери
 свободен край на полимерите - насочен
към външната среда
 свързан край на полимерите – насочен към
клетъчната стена
– свързан чрез ковалентни връзки, вандервалсови
взаимодействие, водородни връзки и т.н.
 Химичен състав
– полизахариди или протеини с различен
химичен състав
 Гликокаликс
Наблюдение под
микроскоп:
 (А)Желеобразна
структура
– ясно разграничима
– с определени
граници
 (Б) Дифузен слой
– неясно
разграничим
– без ясни граници
 Гликокаликс
 Причина за различията в микроскопските
наблюдения е:
– начина на свързване на полимерите:
 Видове свързване на гликокаликса:
– здраво свързан с клетъчната стена
– частично или слабо свързан с клетъчната стена
 Видове гликокаликс според размерите:
– превишава по големина няколко пъти
бактериалната клетка
– тънка, невидима под светлинен микроскоп
структура, плътно прилепнала към клетъчната
стена.
 Форми на гликокаликса:
1. Бактериална капсула
 плътно желеобразно вещество
 здраво свързана с клетъчната стена
 с определена форма
 съставена от няколко слоя полимери
 трудно се отмива или отделя от клетката
 фактор за патогенност и вирулентност
2. Дифузен слизест слой (слуз)
 аморфно безструктурно слизесто вещество
 разположен над капсулата или клетъчната стена
 слабо или несвързан с клетъчната стена
3. Слизест калъф
 слизестото вещество с фина структура
 разположен над клетъчната стена и може да обединява
няколко клетки
 съдържа различни отлагания като сяра, желязо
 Видове бактериални колони според
способността си да образуват капсула

Колонии с капсула: S колонии Колонии без капсула: R колонии

Макроморфология: мукоидни
колонии, изпъкнали, вискозни
с гладки краища колонии
Свойства на S колонии -
патогенност и вирулентност на
инвазивните видове;
Макроморфология: набръчкани и
сухи колонии
Свойства на R – колонии –
намалена вирулентност и
патогенност на бактериите
 Методи за наблюдение на бактериалната
капсула
● Под светлинен микроскоп -
оцветяване на живи клетки с туш, нигрозин: капсулите не се
оцветяват и се наблюдават като светли структури на
тъмен фон.
◄

Фазово-
контрастна
◄ микроскопия
 Методи за наблюдение на
бактериалната капсула
Диференциращо оцветяване по Клет –
мъртви и фиксирани клетки
Принцип на метода: комбиниране на две багрила
с различен афинитет към съответните клетъчни
структури – капсула и протопласта на клетката
Резултат: клетките се оцветяват с основното багрило
в червено-виолетово или синьо, капсулата остава
безцветна.
 Изследване на ултраструктурата
на капсулата
 Метод на ултратънките срезове –
– неприложим поради силно
хидратираната природа на капсулата

 Специални методи на стабилизиране

на бактериалните клетки
– обработка с тежки метали
– обработка с протеини (феритин)
 Изследване на ултраструктурата
на капсулата
Електронни снимки (СЕМ и ТЕМ) на капсулирани
щамове от видовете:
 Escherichia coli (A - СЕМ и E - ТЕМ)
 Pseudomonas aeruginosa (B - СЕМ и F - ТЕМ)
 Shewanella oneidensis (C – СЕМ и G - ТЕМ)
 Geobacter sulfurreducens (D и H)

Легенда:
 Големи стрелки - капсули
 Малки стрелки - пили или флагели
Методи за доказване наличието на капсулата:
Серотипиране и PCR капсулен тайпинг
Серотипиране:

◄Неспецифична капсулна реакция –

 взаимодействие между отрицателно заредената
повърхност на капсулата и положителния заряд на
белтъка от неспецифичен серум.
 осъществява се при строго определени стойности на рН
между ИЕТ (изоелектрична точка) на капсулата и белтъка

◄Специфична капсулна реакция – хомоложен

антисерум, реакция на набъбване по Нойфилд
 третиране на клетките със специфичен серум – получава се
преципитат, правещ капсулата видима
 при третиране с хомоложни серуми може да се наблюдава
структурата на капсулата

 Недостатъци на двата метода: неправилно тълкуване на

резултатите
Бактериални капсули, обработени с
хомоложен серум
 PCR капсулен тайпинг
 Същност на капсулното генотипиране:
– амплифицира се (намножаване) фрагмент от
гена, отговорен за синтезата на капсулата
– резултат: доказва се наличието на ген,
отговорен за образуването на капсула в даден
вид бактерия
 Молекулно типиране на полизахаридни капсули от различни
щамове инвазивни изолати от вида
Kingella kingae чрез PCR капсулен тайпинг

Изолати от K. kingae isolates показват четири капсулни типа.

Тип „а“ дава амплификационен продукт ~2,000 bp (линия 1),
тип „b“ продукт с дължина ~1,500 bp (линия 2),
тип „c“ продукт ~1,000 bp (линия 3),
тип „d“ продукт~500 bp (линия 4).
 Видове капсули според
размера
Макрокапсула –
същинска капсула
 Наблюдeние - под
светлинен микроскоп – до
10 мкм
– оцветяване с неспецифични
багрила, негативно оцветяване
– диференциращо оцветяване
– обработка със специфични
антитела
 Разграничима структура от
околната среда
 Свързана в различна степен
с клетъчната стена
 Видове капсули според размера
Микрокапсула

Дебелина на капсулата - под 0.2 мкм

● Не се наблюдава под светлинен микроскоп
● Изучава се само с ТЕМ или СЕМ
● Доказва се серологично
● Сложен състав и структура

● Наблюдение под електронен микроскоп –

резултат: фибриларна структура, свързана здраво с
външната повърхност на клетъчната стена;
- разглежда се понякога като компонент на клетъчната
стена.

● Състав: изградена е предимно от мукополизахариди

Проучена при видове от сем. Enterobacteriaceae

 Химичен състав и структура на
бактериалната капсула
Структура: множество градивни
мономери свързани във верига
(мрежа), отрицателно заредена
структура
Състав на мономерите: глюкозни полимери,
сложни полизахариди, аминозахари, захарни
киселини, полипептиди и вода (90-95%)
Типове капсули според състава на
мономерите:
 Капсули с въглехидратен състав
 Капсули с полипептиден състав
 Капсули от смесен тип
 КАПСУЛИ ОТ ВЪГЛЕХИДРАТЕН ТИП
Състав:
 Основни остатъци:
 високомолекулни линейни или разклонени
полизахариди, изградени от около 300 повтарящи се
олигозахаридни мономери;
 Олигозахариди: съставени от 2 до 4 вида монозахари,
свързани с гликозидни връзки
 Допълнителни остатъци:
– Фосфати
– Ацетилни групи или пируват
– Аминокиселинни остатъци свързани с ОН- групи на
захарите или с -СООН група на амиди
– Липиди – до 20-50% от капсулните полизахариди са
заместени от липиди,
 роля на липидите– формиране и прикрепване на капсулата
към клетъчната стена, при E.coli (тип 2) част от редуциращите
захари са заместени с липидни производни
 КАПСУЛИ ОТ ВЪГЛЕХИДРАТЕН ТИП
Структура:
 Първична - подреждане на
олигозахаридните мономери във верига
 Олигозахариди:
– наличие на множество ОН- групи:
участват в образуването на различни
гликозидни връзки – структурно
разнообразие
 Вторична – допълнително нагъване в
пространството, слабо изучена
– Частично или пълно спирализиране на
полизахаридната верига;
 Видове капсули според състава на
въглехидратните мономери :
 Хомополизахаридни капсули
– Мономерите са изградени от един вид захари – само
глюкоза, фруктоза, рамноза, галактоза
Примери: декстран, леван
 Хетерополизахаридни капсули
– Мономерите са изградени от различни видове захари
Пример: ксантан (глюкоза, маноза, глюкоронова киселина)

Подреждането на захарите в полимера - серотипа на щама:

S. рneumoniae: образува 94 капсулни серотипа:
- тип 2 – рамноза, глюкоза и глюкоуронова киселина
- тип 6 – галактоза, глюкоза, рамноза
- тип 19 – рамноза, глюкоза, N-ацетилглюкозамин
●
КАПСУЛИ ОТ ПОЛИПЕПТИДЕН ТИП
Състав: полиглутаминова киселина
– полипептидни вериги на полиглутаминова
киселина (полимер на глутамина - D- форма)

Разпространение:
по-ограничено от въглехидратните капсули

Бактерии с капсули от
полипептиден тип:

–Bacillus megaterium - γ-глутамил полипептид,

чувствителен към протеази
Yersinia pestis - капсула от смес от аминокиселини
 КАПСУЛИ ОТ СМЕСЕН ТИП
Състав: полизахариди и пептиди.

 Полизахаридна част: вариабилна

– хомополизахариди
– хетерополизахариди

 Пептидната част – консервативна

Глутамилполипептид

Пример: щамове от вида Bacillus аnthracis

 УЛТРАСТРУКТУРА НА БАКТЕРИАЛНИ
КАПСУЛИ ОТ СМЕСЕН ТИП
Метод: използване на антисеруми срещу отделни
съставки на капсулата и ензими
Два модела за капсули на B. anthracis
Структура на капсула при B. anthracis (Томчик)
◄Полизахаридна мрежа
◄ Празните пространства на полизахаридната мрежа
са запълнени с глутамилполипептид

Повърхност на Bacillus anthracis

C=капсула
S=S-слой
P=пептидогликан
 Структура на капсулата при Bacillus anthracis
(според Л. Кац)

Изградена от четири слоя:

◄ Първи слой – най-вътрешен
– плътно прилепен към клетъчната стена
– изграден от кисели мукополизахариди
◄ Втори слой –
– разположен над първия слой
– изграден от мукополизахариди, с различен състав
от първия слой.
◄ Трети слой -
– изграден от полизахаридно-белтъчни комплекси,
чувствителни към трипсин.
◄ Четвърти слой – най-външен
– обвивка на капсулата – изградена от неутрални
мукополизахариди.
 КАПСУЛОПОДОБНИ ОБРАЗУВАНИЯ

Безструктурен материал с различна природа

Klebsiella aerogenes –вещество с белтъчна природа,

наречено псевдомикрокапсула

Sarcina ventriculi - капсулоподобна структура,

изградена от целулоза

Galionella - слизесто вещество, в което се отлагат

продукти от окислението на желязото.
 ФУНКЦИИ НА КАПСУЛАТА И СЛУЗТА

◄ Улеснява преживяването на бактериите -

силно хидрофилна структура, която предпазва
клетките от изсъхване.
◄ Акумулира катиони от околната среда -
свързва йони (Fe, Mg, Ca, Cu, Zn) важни за
метаболизма.
◄ Прикрепва клетките върху повърхности –
силно адхезионни свойства към рецептори на
еукариотни клетки или повърхности
◄ Място, за натрупване на метаболитни
продукти - Sphaerotilus natans, Leptothorix
ochraceae.
 ФУНКЦИИ НА КАПСУЛАТАИ СЛУЗТА
◄ Защитна функция – предпазва от действието
на фаги и други хидрофобни токсиканти като
детергенти /ПАВ/.

◄ Вирулентен фактор – предотвратява

протичането на фагоцитозата
– увеличава способността на бактериите да причиняват
болести.

◄ Антигенни свойства - К-антигени,

определящи имуногенните свойства на
щамовете.

◄ Повишават радиорезистентността:
устойчивост към лъчения
 Антигенни свойства на капсулите

E. coli - над 80 капсулни антигена /К-антигени/,

разделят вида на няколко серотипа.

Yersinia pestis – К-антиген, родствен на антигена

на еритроцитите на човека от кръвна група 0.
Хора с кръвна група 0 не образуват антитела
против Y. pestis при инфекция – чума.

Haemophilus influenza - мукоидна полизахаридна

капсула, предотвратява поглъщането на
патогена от фагоцитите.
 Биосинтеза на капсули –
етап от бактериалното гликозилиране

Два основни модела на биосинтеза на

бактериалните капсули:
 Вътреклетъчна полимеризация

– характерен предимно за патогени

– създава условия за висока серологична
вариабилност на щамовете
 Извънклетъчна полимеризация

– характерен за промишлени щамове,

продуценти на полизахариди и за някои
условни патогени
Биосинтеза на бактериална капсула
чрез вътреклетъчна полимеризация

Етапи:
1. Биосинтеза на захарни предшественици в
цитоплазмата;
2. Пренос на захарните мономери през
цитоплазмената мембрана;
3. Полимеризация на полизахарида от двете
страни на цитоплазмената мембрана;
4.Транспорт на полизахарида през
клетъчната стена и външна локализация;
 Биосинтеза на бактериална капсула
чрез вътреклетъчна полимеризация
Етап 1: Синтеза на предшественици:
 Протича в цитоплазмата
 Получават се по различни метаболитни пътища
 Предшественици:
– фосфорилирани захаронуклеотиди - УДФ-глюкоза, УДФ-
галактоза, ГДФ-фруктоза, ГДФ-маноза;
– аминозахари, уронови киселини, ацетилни групи или
пирогроздена киселина
 Съставът на капсулите се определя от вида и
подреждането на вътреклетъчните предшественици
 Вида на захарите, използвани в хранителната среда
за култивиране на капсулните бактерии
не оказват влияние върху състава на синтезираните
капсули.
 Биосинтеза на бактериална капсула
чрез вътреклетъчна полимеризация
 Етап 2: Олигомеризация на
предшествениците до мономери от
вътрешната страна на цитоплазмената
мембрана.
 Етап 3: Транспорт на мономерите
чрез преносител, който ги пренася към
външната страна на цитоплазмената
мембрана.
 Етап 4 –Полимеризация на
мономерите: протича на мястото на
контакт между мембраната и клетъчната
стена под действието на капсулна
полизахаридна полимераза
 Готов капсулен полизахарид -
изнася се на повърхността на клетката,
като остава свързван с клетъчната стена
 Модели за процеси, участващи в синтезата и
износа на бактериални гликани през
цитоплазмената мембрана

• Wzx / Wzy зависим път:

• синтеза на мономерни единици чрез
гликозилтрансфераза
• пренос през цитоплазмената мембрана от липиден
транспортер Wzx флипаза
• полимеризация в периплазменото пространство чрез
Wzy полимераза
• ABC транспортер-зависим път:
• синтеза на полизахаридната верига чрез добавяне на
мономери към липидно-свързано междинно
съединение; процесът е напълно завършен в
цитоплазмата, преди полизахаридът да бъде изнесен
чрез ABC транспортер.
• Синтаза зависим път: един цитоплазмен протеин служи
като полимераза и като преносител; няма участие на
липиден акцептор
 Биосинтеза на бактериална капсула
чрез извънклетъчна полимеризация
 Необходимо условия за синтеза:
– задължително присъствие на дизахарид
(например захароза), като екзогенен субстрат,
в хранителната среда за култивиране на
бактериите
– капсулен полизахарид от този тип не може да се
синтезира от свободни монозахариди
 Протича като процес на трансгликозилиране:
– последователно присъединяване на гликозилни
остатъци към акцепторната молекула на
индуктора на синтезата – напр. захарозата
 Биосинтеза на бактериална капсула
чрез извънклетъчна полимеризация
 Наличие на субстрат в хранителната среда –
захароза (дизахарид)
 Формиране на акцепторна молекула от захарозата:
α-глюкозил-β-фруктоза- с участие на глюкансукраза
 Трансгликозилиране : присъединяване на
глюкозилни единици към акцепторната молекула α-
глюкозил-β-фруктоза чрез 2-6 връзки
 Остатъчната фруктоза се метаболизира от клетката
 Енергия - без участие на АТФ,

Получава се от разкъсване на връзките в субстрата

Ензими:
глюкозилтрансфераза при декстран,
Фруктозилтрансфераза при леван
 Биосинтеза на
декстран от захароза

глюкозилтрансфераза
 Други повърхностни компоненти:
S-слой (повърхностен слой)
 Състав: двоен протеинов слой
 Структура: двумерна пара-кристална структура
 Разпространение: при много различни бактерии и
при някои Аrchaea (служи като клетъчна стена).
 Функции на S-слоя:
– активна бариера за пропускливост на големи
молекули.
– задържа извънклетъчни протеини в близост до
клетката - хранителна функция
– неутрализира защитните механизми на
гостоприемника - защитна при патогенни
видове
– защита срещу бактериофаги, срещу
паразита Bdellovibrio,
 Функции на S-слой (повърхностен
слой)
 повишава устойчивостта към екстремни
стойности на рН
 осигурява адхезия (прикрепване) на
бактерията върху клетъчните структури на
гостоприемника
 стабилизира външната мембрана от
клетъчната стена при Грам-отрицателните
бактерии
 увеличава обема на малкото периплазмено
пространство при Грам-положителните
бактерии
 Свързване на S-слоя
 Грам-отрицателни бактерии
– протеините от S-слоя се свързват с
липополизахаридите от външната мембрана на
клетъчната стена чрез йонни взаимодействия

 Грам-положителни бактерии:
– При наличие на хомоложни структури с клетъчната
стена – чрез ковалентна връзка с пептидогликана и
тейхоеви киселини
– При отсъствие на хомоложни области -
електростатично - между положително
заредените N-краища на S-слойния протеин и
отрицателно заредените тейхоеви киселини в
клетъчната стена.
 Капсулни полизахариди
с практическо значение
 Редица микроорганизми се използуват за
промишлено получаване на полизахариди
 КАПСУЛНИ ХОМОПОЛИЗАХАРИДИ

Глюкани (декстрани) – линейни

 изградени от  D-глюкозни остатъци,

 Различни типове глюкозидни връзки, като
преобладават  1-6 ,  1-3 и  1-4 връзки.
 Екзогенна синтеза от захароза, катализирана от
извънклетъчна трансгликозидаза, не се изисква АТФ

 Продуценти на декстрани
 Leuconostoc mesenteroides
 Leuconostoc dextranicum
 Streptococcus mutans
 Streptococcus bovis
 Agrobacterium
 Leuconostoc mesenteroides
– продуцент на декстран
es
id
ro
te
en
es
ле m
зе toc
ло o s
се on
Ки uc
Le
 Декстрани:
Химични Свойства:
 Водни разтвори на декстран - с по-голям вискозитет
 Агрегиране на молекулите във воден разтвор

Биологични Свойства:
 Активни антигени при молекулна маса над 90 кДа
 Притежава комплемент-свързваща способност.
 Стимулира синтезата на имуноглобулини М и G
 Имат противотуморно действие
 Предизвиква алергични реакции - зависи от
съдържанието на α -1,6 връзки (при повече от 90% не
дават алергични реакции)
 Съвместим със соли, киселини и основи.
 Приложение на декстраните
 Препаративна химия и биохимия –
неразтворими гелове - Sephadex-G, Sephacryl
 Вискозна съставка на течностите при сондиране на
петролни и други кладенци
 Във фармацията –
 помощно вещество за капсулиране на
лекарствени средства
 В хранително-вкусовата промишленост
 В медицината:
– Заместител на кръвна плазма
– Лекарствани добавки - колити, остра дизентерия,
профилактика на язва, желязо-дефицитни
анемии
 Декстрани от Streptococcus mutans
 Основен причинител на зъбния кариес
 Str. mutans продуцира глюкозилтрансфераза,
катализираща образуването на глюкани от екзогенна
захароза.
 Механизъм: глюканите прикрепват бактериалните
клетки към повърхността на зъба, образуват се петна
върху зъбния емайл и кариеси под действие на
метаболитните им продукти
 Алтернан
 Алтернан сходен с декстрана

 Продуцент Leuconostoc mesenteroides.

 Захарозата се превръща в алтернан , под

действието на бактериалент ензим
алтернансукраза,

 Алтернансукраза - разгражда захарните

единици и ги сглобява в нов полимер с различно
подреждане на захарните остатъци.

 Приложение - в хранителната, козметичната и

фармацевтичната промишленост.
 Левани (полифруктозани)

Състав: разклонени β, 2-6-фруктозани

Капсули на някои представители на родовете

Pseudomonas, Xanthomonas, Streptococcus,
Leuconostoc и Bacillus subtilis.

Вискозитетът на някои видове млечнокисели

продукти зависи от слизестите капсули, образувани
от Lactococcus lactis и Streptococcus salivarius
Leuconostoc cremoris
 Склероглюкан
 Хомополизахарид (D-глюкопиранозни остатъци,
съединени с 1,3 глюкозидни връзки,
 силно разклонени

Свойства:

 ◄Силно вискозни течности

 ◄Стабилни при различно рН (от 1 до 10)
 ◄Стабилни при температура от 0 до 90оС
 ◄Вискозитетът му силно нараства при смесване с
бентонит
 ◄Изразено противотуморно действие

 Приложение:
 ◄ При производство на бои
 ◄ При производство на керамика
 ◄ При производство на мастила
 ◄ Във фармацията – за капсулиране
 Хетерополизахариди със стопанско
значение
КСАНТАН
Анионен хетерополизахарид
(D-глюкоза)2-(D-маноза)2-(D-глюкоуронова киселина)

Свойства: Разтворим във вода, разтвори с

голям вискозитет)
 Превъзходни суспендиращи и емулгиращи
свойства
Приложение:
 Сгъстител и суспендиращо средство при
сондиране на петролни кладенци
 В керамичната промишленост
 В текстила за боядисване и печат
 В хранително-вкусовата промишленост
 В хартиената промишленост
 Във фармацията – в пасти за зъби,
освежителни разтвори за уста
 В селското стопанство (при изготвянето на
емулсии и многофазови течни системи)
Ксантан (ксантанова гума, келзан, E415)

Xanthomonas campestris, Xanthomonas maniotis