Езикова култура

Това е култура на речта: стил и изразност,

употребявана лексика, става дума за лексикален подбор при
говоренето, изразяването, за богатството на активния речник,
за стила на речта, и естествено под култура се разбира и
избягването предимно на жаргонизми, вулгаризми и прочее. [1]
Езикова и речева компетентност: умение за изразяване, за
боравене с езика в текстили при говорене, тоест както
писмено, така и устно / говоримо, а също и притежаването на
основни понятия
по лингвистика (граматика, правопис , лексикология, книжове
н език и прочее) . В този смисъл езиковата култура е и
предмет в някои университети в България, както и върху нея
се държат проверяващи тестове.

Какво е Езикова култура ?

• Езикознанието (или още „лингвистиката“) е наука ,
изучаваща естествените езици. Тя обхваща няколко
подобласти, най-общо разделяни на изследване на
структурата на езика (граматика) и на смисъла
(семантика и прагматика).
• Граматиката включва морфологията (образуването и състава
на думите), синтаксиса (правилата, по които думите се
съчетават в изрази и изречения) и фонологията (звуковите
системи и абстрактните звукови елементи). Фонетиката е
свързана с фонологията, клон на езикознанието, занимаващ
се със свойствата на говорните звуци (фонеми), неговорните
звуци и механизмът, по който те се създават и възприемат.
Други подобласти на езикознанието
са еволюционната
лингвистика (изучава произхода на
езиците),историческата
лингвистика (промените в
езиците), социолингвистиката(връзката
между вариантите на езика и
структурата на
обществото), психолингвистиката (псих
ологическото интерпретиране на
езика), невролингвистиката (физиологи
чното интерпретиране на езика в
мозъка) и други.
 За разлика от множество други науки – например математика, физика,
медицина и т. н., които извеждат началата си от дълбока древност,
езикознанието е
относително “млада” наука. Като самостоятелна област в научното
познание то се
обособява едва през ХІХ век. Това обаче не означава, че дотогава езикът
не е
привличал изследователското внимание. Напротив, човешкият език е един
от най-
ранните предмети на специално изучаване и тълкуване.
Едва през втората половина на ХІХ в. в рамките на общата
филология се
обособява езикознанието като наука за езика, а скоро след това и
литературознанието като наука за художествената словесност.
Отделянето на езикознанието става възможно по няколко основни
причини.
Първо, в периода след Великите географски открития европейците
се запознават с
множество различни езици. Второ, на основата на разнообразен
езиков материал постепенно се разбира, че езикът е нещо отделно
и различно от собствените си
продукти (писмените и устните текстове).
Езикът най-общо представлява много сложна система, която
включва огромен брой
разнообразни по обем, строежна сложност и функции единици,
между които
съществуват най-различни връзки и взаимоотношения. Тези
взаимоотношения в
съвкупността си изграждат структурата на езиковата система. С
оглед на
това езикът се описва като системно-структурна цялост.
Всеки език е уникален по своята
култура и писменост.За да бъдем
езиково грамотни хора трябва да
спазваме езиковите норми и
правила .Езикът не е просто
средство за общуване ,затова
трябва да обичаме и почитаме
родната реч.
Край
Благодаря за вниманието 