употребявана лексика, става дума за лексикален подбор при говоренето, изразяването, за богатството на активния речник, за стила на речта, и естествено под култура се разбира и избягването предимно на жаргонизми, вулгаризми и прочее. [1] Езикова и речева компетентност: умение за изразяване, за боравене с езика в текстили при говорене, тоест както писмено, така и устно / говоримо, а също и притежаването на основни понятия по лингвистика (граматика, правопис , лексикология, книжове н език и прочее) . В този смисъл езиковата култура е и предмет в някои университети в България, както и върху нея се държат проверяващи тестове.
Какво е Езикова култура ?
• Езикознанието (или още „лингвистиката“) е наука , изучаваща естествените езици. Тя обхваща няколко подобласти, най-общо разделяни на изследване на структурата на езика (граматика) и на смисъла (семантика и прагматика). • Граматиката включва морфологията (образуването и състава на думите), синтаксиса (правилата, по които думите се съчетават в изрази и изречения) и фонологията (звуковите системи и абстрактните звукови елементи). Фонетиката е свързана с фонологията, клон на езикознанието, занимаващ се със свойствата на говорните звуци (фонеми), неговорните звуци и механизмът, по който те се създават и възприемат. Други подобласти на езикознанието са еволюционната лингвистика (изучава произхода на езиците),историческата лингвистика (промените в езиците), социолингвистиката(връзката между вариантите на езика и структурата на обществото), психолингвистиката (псих ологическото интерпретиране на езика), невролингвистиката (физиологи чното интерпретиране на езика в мозъка) и други. За разлика от множество други науки – например математика, физика, медицина и т. н., които извеждат началата си от дълбока древност, езикознанието е относително “млада” наука. Като самостоятелна област в научното познание то се обособява едва през ХІХ век. Това обаче не означава, че дотогава езикът не е привличал изследователското внимание. Напротив, човешкият език е един от най- ранните предмети на специално изучаване и тълкуване. Едва през втората половина на ХІХ в. в рамките на общата филология се обособява езикознанието като наука за езика, а скоро след това и литературознанието като наука за художествената словесност. Отделянето на езикознанието става възможно по няколко основни причини. Първо, в периода след Великите географски открития европейците се запознават с множество различни езици. Второ, на основата на разнообразен езиков материал постепенно се разбира, че езикът е нещо отделно и различно от собствените си продукти (писмените и устните текстове). Езикът най-общо представлява много сложна система, която включва огромен брой разнообразни по обем, строежна сложност и функции единици, между които съществуват най-различни връзки и взаимоотношения. Тези взаимоотношения в съвкупността си изграждат структурата на езиковата система. С оглед на това езикът се описва като системно-структурна цялост. Всеки език е уникален по своята култура и писменост.За да бъдем езиково грамотни хора трябва да спазваме езиковите норми и правила .Езикът не е просто средство за общуване ,затова трябва да обичаме и почитаме родната реч. Край Благодаря за вниманието