Есенна песен

Виола със стон Къде съм дошъл…

под гол небосклон А вятърът зъл
през октомври ридае като лист по земята
и вяла печал Не ме ли и мен
невидим кинжал унил и сломен
в
подмята.
гръдта е.

И блед, като в сън

чул тежкия звън
на часовника в
здрача,
за всичко сега
си спомням с тъга
и
•Сърцето ми сълзи лее, •Това е плач без
тъй както навън вали; причина в едно ранено
защо ли то все по-зле е сърце.
и сълзи ранено лее?
•Измяна?... Уви –
проклина
•О, сладък дъждовен •и страда то без
ромон по стрехи и по причина.
листа.
•В сърцето – товар •О, най-ужасната
огромен и тоя дъждовен мъка,
ромон! •да страдаш просто
така... Ни обич, ни зла
 Роден е на 30 март 1844 г. в гр. Мец,
Франция. Починал на 8 януари 1896 г. в
Париж.
Пол-Мари Верлен е смятан за един от най-
великите френски поети. Той е един от
основоположниците на символизма в поезията.
Прочува се с бохемския си начин на живот, с
бисексуалните си връзки (една от тях е с друг
колос на френската символистична поезия —
Артюр Рембо).
 Верлен е роден
в гр. Мец в семейството
на капитан от
инженерните войски.
Живее там със
семейството и
братовчедка си — Елиза
(в която по-късно се
влюбва страстно), но
когато е едва на 7-
годишна възраст,
семейството му се мести
в Париж.
 На 14 години прочита стихотворения на
Бодлер, които му повлиява много силно. Започва
да учи право, но се отказва след две години.
Работи известно време като прислуга. През 1862
г. получава бакалавърска степен.
 Сред приятелите си поети в пивницата намира
компания за дълги дискусии и за пиене
на абсент (който по-късно го отвежда и до
болничното легло). Неговият баща отказва да
финансира бохемския му живот.
Първата си книга издава през 1866 г. –
„Сатурнически поеми“. Преди смъртта на
възлюбената си братовчедка Елиза през 1869 г.
публикува „Галантни празници“.
Въпреки хомосексуалните си
наклонности през 1870 г. Верлен
се жени за Матилда Моте. В
рамките на годината, в която
Верлен живее с Матилда, често
я бие, веднъж дори в изблик на
ярост хвърля невръстното си
дете Жорж в стената.
През 1871 г. в Париж се
появява Артюр Рембо, с когото
Верлен започва връзка и напуска
семейството си. Две години
двамата живеят бохемски из
Париж. Връзката им приключва
на 12 юли 1873 г.
 Верлен под въздействието
алкохола, който е поел,
прострелва Рембо в ръката,
за което попада за 36 месеца
в затвора.
В този период Верлен
чете Шекспир и „Дон
Кихот“, а през 1874 г.
написва „Романси без
думи“, което се смята и за
едно от неговите най-добри
произведения. Преди да бъде
освободен, Верлен отново се
среща за малко с Рембо.
 След като излиза от затвора, Верлен се мести
в Англия, където за кратко преподава френски,
след което през 1877 г. отново се връща във
Франция, за да преподава в колеж. През 1879 г.
Верлен се отказва да преподава и осиновява свой
ученик. Двамата имат ферма, която обаче бързо
банкрутира. След банкрута Верлен се връща в
Париж.
 През 1883 г. осиновеният от него ученик умира от тиф. Три
години по-късно, през 1886 г., умира и майката на Верлен.
Въпреки че започва отново да пие, по същото време Верлен
е един от водещите френски поети. Той публикува критически
статии, кратки биографии на поети, разкази и стихове. Дълго
време прекарва в болници, продължава да пие, живее в
мизерия — в предградията, прекарал месец в затвора. Животът
му го довежда и до много болести.
 Публично признание
Верлен получава след
публикуването на есетата
„Прокълнатите
поети“ (1885 г.), в
които представя
творчеството на
Маларме, Рембо,
Корбиер, Марселина
Деборд-Валмор,
Огюст Вилие дьо Лил-
Адан и други, както и
своето собствено. След
„Прокълнатите
поети“ Верлен живее
само от
литературни
приходи.
 Начинът на живот на Верлен привлича внимание
и адмирации, ранните му произведения са
преиздадени и през 1894 той е избран за „Принц на
поезията“.
Две години по-късно, на 8 януари 1896 година,
Пол-Мари Верлен умира в Париж на 51 години.
Въпреки славата си Верлен умира в мизерия.
Погребението му е публично и на него присъстват
хиляди хора.
 През 1995 г. излиза
филмът „Пълно
затъмнение“, посветен
на връзката между
Верлен и Рембо. Филмът
е режисиран от Агнешка
Холанд, в ролята на
Верлен е Дейвид Тюлис,
а в тази на Рембо –
Леонардо ди Каприо.