Семейство Rosaceae

Розоцветни (Rosaceae) е семейство

двусемеделни растения, включващо 100-120
рода и над 3000 вида дървета, храсти,
полухрасти, както и тревисти растения.
Семейството е разпространено в целия свят,
но най-вече в умерения пояс на Северното
полукълбо. В България се срещат над 200
вида, сред които защитените видове
българско омайниче, храстовиден очеболец,
върболистен тъжник.
 Таксономия
• Родове
• Crataegus - Глог
• Cydonia- Кидония
• Cydonia oblonga- Дюля Fragaria - Ягода
• Fragaria × ananassa Malus
• Malus domestica- Ябълка Malus sylvestris - Киселица Rubus-
Къпина
• Rubus fruticosus agg. Rubus idaeus - Малина Rubus ulmifolius
Prunus - род Слива
• Prunus armeniaca- Кайсия Prunus cerasus- Обикновена вишна
Prunus domestica- Слива Prunus dulcis - Бадем Prunus persica-
Праскова Prunus cerasifera- Джанка Pyrus- Круша
• Pyrus amygdaliformis - Бадемолистна круша Pyrus communis-
Обикновена круша Pyrus pyrifolia Rosa- Роза
• Rosa canina- Обикновена шипка Rosa rugosa- Азиатска шипка
Rosa spinosissima Sorbus- Офика
• Sorbus aucuparia Sorbus intermedia
 Класификация

• империя: Eukaryota Еукариоти • подсемейство

• царство: Plantae Растения Rosoideae
подцарство: Tracheobionta подсемейство
Васкуларни растения Spiraeoideae
• отдел: Magnoliophyta подсемейство
Покритосеменни Maloideae
• клас: Magnoliopsida подсемейство
Двусемеделни Prunoideae
• разред: Rosales Розови
• семейство: Rosaceae
Розоцветни
• Листата са последователни или срещуположни, Физически
прости или сложни, повечето имат прилистници.
• Цветовете са обикновено двуполови, единични характеристики
или събрани в съцветия, правилни, с двоен, по-
рядко прост околоцветник. Съставен е от 5
свободни венчелистчета и 5 свободни или
сраснали чашелистчета. Рядко чашката е двойна.
Плодниците са много или един. Цветното легло е
Ареал
изпъкнало, плоско или вдлъбнато. Тичинките са
многобройни или само 5-10. Завръзът е горен,
полудолен и долен. Цветните части са
разположени най-често кръгово, но се срещат и
спирално разположени плодници. Общата
цветна формула е Ч5 В5 Т~ П 1.
• Плодовете са най-често сборни от мехунки,
костилки и орехчета или сочни прости костилки.
При други видове, например тези от род ябълка,
се образуват лъжливи ябълковидни плодове.
 Офика
• Офиката (Sorbus aucuparia) е
многогодишно дърво, високо около
15-16 m, със сива и гладка кора,
която при старите дървета се
напуква слабо. Кореновата система
на офиката е силно развита.
Нарича се още Птицеловна
брекиня, защото плодовете ѝ са
пиршество за много птици.
• Анатомия и физиология
• Короната е широкояйцевидна до
закръглена. Листата са сложни-
текоперести, съставени от 9-17 лисчета
до 6 cm дълги и удължено-елиптични
до продълговато-ланцетни по форма.
Назъбени, понякога в основата са
целокрайни, окосмени отдолу. Отгоре
са жълтозелени, отдолу - сивозелени.
През есента добиват оранжево-
червена багра. Младите листа и
пъпките са окосмени. Цветовете са
бели, събрани в 10-18 cm щитовидни
метлици, в кичесто съцветие с
петлистна чашка, петлистно венче и
многобройни тичинки. Цъфти през май
в продължение на 10 дни. Плодът е
дребен, от 6 до 9 (рядко до
14) милиметра в диаметър, зелен, през
есента става оранжево-червен, месест
и топчест, с кисело-стипчив вкус.
• Разпространение
• Разпространена е в Европа до Западна
Азия и Сибир. Расте предимно в
горските планински местности.
• Екологични изисквания
• Среща се до 1800 м н.в., изисква
влажен климат, свежи и плодородни
почви и добро осветление. Широко
използван в парковете вид за
единично, групово или алейно
засаждение.
• Химически състав
• Плодовете съдържат: Витамин С, 1-ка
каротин, криптоксантин, захари,
ябълчена, лимонена и
винена киселина, цианинхлорид,
дъбилни вещества, етерично масло,
янтарна, сорбинова и парасорбинова
(отровна!) киселина, пектин, багрило,
горчиви вещества.
 Брѐкина
подсемейство: Maloideae[1] Ябълкови
род: Sorbus Офика
подрод: Torminaria
вид: S. torminalis

• Брѐкината (Sorbus torminalis) е

дърво високо до 25 m; младите
клонки са леко ръбести,
неовласени; пъпките са заоблени,
голи и лепкави; листата до 18 cm,
прости, нарязани на 5-7 остри
назъбени дяла; цветовете събрани
в щитовидни съцветия; плодовете
кафяво- тъмночервени с
белезникави лещанки;
разпространена из горите и
храсталаците в долния и средния
пояс до 1200 m; лечебно растение.
 Му̀кина
• Му̀кината (Sorbus aria) е дърво високо
до 15 m или храст 4- 9 ; клонките са
гладки, около пъпките леко овласени;
пъпките са лепкави; листата
ненадиплени, просто или
двойноназъбени,
закръгленояйцевидни или
широкоелиптични, до 14 cm, отгоре
лъскави и голи, отдолу бяло
наплъстени; цветовете събрани в
овласени щитовидни съцветия;
плодовете до 1,5 cm тъмночервени до
оранжеви с дребни точици (лещанки);
среща се в долния и средния пояс до
1 600 m.