КОГНИТИВНО

РАЗВИТИЕ ПРИ
ЗРИТЕЛНО
ЗАТРУДНЕНИ
ДЕЦА И
УЧЕНИЦИ
 Развитие
Процес на нарастване на комплексността,
протичащо с качествени промени. ( Скол,
1986).
Растеж и развитие – Протичат по сходен начин
при всички деца, същевременно са
индивидуални.
 Етапи на когнитивно развитие според Пиаже
1. Сензо-моторен етап (0-2 години).
2. Предпонятиен етап (2-4 години).
3. Етап на интуитивното мислене (4-6 години).
4. Етап на конкретните действия (6-11
години).
5. Етап на формалните действия (над 12
години).
Първи етап: Сензо-моторният - първите две години от
живота на детето. Зрителното увреждане само по себе си,
не води до забавяне на физическия растеж и развитие,
които взимат превес в тези първи години. В първите
месеци зрително затрудненото дете не се отличава по
своето моторно развитие от виждащите бебета (Уорън,
1984; Очаита и Хуертас, 1993), макар че други (Ферел,
1986; Фрайберг, 1977) отбелязват все пак наличието на
известни проблеми в контрола на позата и въртенето на
тялото. По време на сензо-моторния етап зрително
затруднените деца, подобно на виждащите, научават, че
предметите съществуват вън и разбират тяхната
неизменчивост. Поставят се основите на вербалното
обубщаване, при което също не се наблюдават съществени
различия между двете категории деца.
Първи етап: Сензо-моторният
16 седмици се произнасят първите звуци
28 седмици започва гукане и е налице различаване на
гласове и поспециално отличаване гласа на майката от
чужди;
40 седмици е налице способност за съчетаване на звуци
и отговаряне на елементарни команди и указания:
15 месеца детето изговаря отделни думи и изразява
прости идеи;
18 и 24 месеца се развива способността за съчетаване
на думи- те в елементарни изречения, най-често с
декларативен характер.
Вторият етап, предпонятийният, третият, етапът
на интуитивното мислене се обединяват под
общото наименование предоперативен период. Това
е период, в който продължава развитието на
езика, отново без особени различия между
зрително затруднени и виждащи. Детето е в
състояние да образува прости декларативни
изречения.
Предопериативният период - зрително затрудненото
дете разбира, че е различно от останалите и се
сблъсква с трудностите във взаимодействието си с
околната среда, поради по-ограничения достъп до
предмети и обекти, повечето от които, не
подлежат поради различни причини на директно
тактилно изследване.
 Четвъртият етап на конкретните
действия
Детето овладява способността да подрежда и свързва своя опит в
едно общо цяло. И зрително затрудненото, и виждащото дете, са
способни да се движат от индуктивно към дедуктивно мислене и могат
естествено да използват езика като средство за общуване.
Разширяват се пространствените и времевите представи, в които
зрително затруднените ще изостават. На практика почти всички
представи, нуждаещи се от зрителна опора, се формират по-бавно и
трудно. Някои представи, например за цветовете, са напълно
невъзможни за сляпородени деца, и неясни и неточни при
слабовиждащи деца с по-дълбо-ки зрителни нарушения. Съответно
затрудненията при формиране на някои.
 Етапът на формалните
действия
През този етап зрително затрудненото дете е в
състояние добре да разбира своя свят и мястото си
в него. Някои автори (Очаита и съавт., 1988; Роса
и съавт., 1986) установяват, че в началото на
юношеството зрително затруднените деца
демонстрират един забележителен напредък в
когнитивните си способности и до голяма степен,
догонват виждащите си връстници, ако са били
налице изоставания и забавяния през предишните
етапи
 Основни фактори в когнитивното
развитие, влияещи върху когнитивното
развитие на зрително затруднените
деца

1. Ролята на опита.
2. Социалното общуване.
3. Вътрешните когнитивни структури.
Пиаже в своите публикации от 1936, 1960 и др. години
посочва, че няма учене без опит. За зрително затрудненото
дете и особено за сляпото дете, физическият контакт и
тактилният усет са базата за формиране на опита
 Процес на когнитивно
Отрицателни умения
развитие при ЗЗ деца

Отломъчни умения -присъщи за частни

ситуации, например: когато може да
познае релефно изображение на
животно, но не познава истинското
животно

Недоразвити умения – поради

недостатъчно социално общуване,
например: може да сортира предмети
по форма, но не може да назове
отделните форми.
Фактори на растеж и развитие
при ЗЗ деца
1. Влияние на наследствеността и околната
среда.
2. Последователна природа на развитие.
3. Устойчивост на организма.
 Характеристики на зрително
увреждане
Тук се имат предвид следните основни
характеристики:
А) възраст , на която е настъпило зрителното
увреждане;
Б) етиология на зрителното увреждане;
В) запазена зрителна острота (при слабовиждащите);
Г) прогноза за бъдещето на зрението
 Притежават ли ЗЗ по- висока
тактилна чувствителност?
Сеченов (1952) „….. От кожата човек получава
три категории усещания: за болка, чувство за
топлина и осезателни усещания.., но от тях
само осезателното чувство оказва много други
услуги, бидейки развито у човека до степен на
орган, в много отношения сходен с органа на
зрение“
 Възможни социални ефекти от
зрителното увреждане
- Незрялост
- Самоосъзнаване
- Социална изолация
- Зависимост
- Неадекватни социално – ролеви модели
 Тактилно развитие на
зрително затруднените деца
“Tactilis”- тактилност – осезателност.
Тактилно усещане – вид кожна чувствителност.
Три основни компонента на кожни усещания:
 Допир
 Движение
 Положение на тялото в пространството
 Тактилни усещания
Тактилно различаване – способност да се
различават повърхнини, грапавини, фарма
и текстура.
За измерването му: тестът на Нольн-
Морис (1965).
Прилагаме съкратения вариант на Мо-
Мърс (1974). Тестът включва 34
картончета, върху всяко от които има
залепени 4 квадратчета шкурка. Целта на
тестовите задачи е да се открие едно от
тях, което е по-грапаво от другите три.
Тестът установява равнището на тактилното
различаване. Постигането на максималния
резултат от 34 точки трябва да се приеме
по-скоро като теоретична възможност. С
тази методика могат да бъдат оценявани
както деца, така и възрастни.
 Тактилно разпознаване
Има пряко отношение към
брайловото четене, свързано с
декодиране на брайловите знаци.
То е свързано с разпознаване на
фигура, тактилен образ,
конфигурация от точки и т.н. За
да се оцени това умение може да
се използва брайловият претест на
Тобин (1971). Този инструмент
представлява в същото време и
диагностично средство за
определяне вероятността за
успешно обучение при усвояване на
брайловото писмо.
 Отчитане на емоционалните
фактори в развитието
За сляпороденото дете родителите се превръщат в
слухови и сетивни огледала. Големият риск тук е
свръхпротекцията. Детето винаги иска да държи
възрастния до себе си като своя защита и нерядко го
ревнува. Наблюдаващият играта родител не бива да
протежира само собственото си дете, а да създава
мрежа с другите виждащи деца. Ако незрящото дете
греши, това не следва да се толерира. Зрително
затруднените деца постоянно показват на родителите и
учителите какво искат и от какво се нуждаят.
 „Чувствителна
ръка“
Заместител на окото.
Фелден (1956) „Ръката-
това е окото на слепия“
Ръката при слепите служи
като:
- орган за манипулация
- Перцепция
 Обработка на
тактилна информация

Фундаментална предпоставка за
всяка форма на обучение и
общуване.
Слепите ученици са бавни в
обработката на информация.
Важна роля в когнитивното
развитието у слепите има
възприемането и оценяването на
тактилната информация.
Разлика в тактилната
и визуалната
обработка на
информацията
(Мейсън, 1997; по
Радулов, 2009)
 Основни тактилни умения

1. Тактилно различаване (модифициране) –

използване на описателни прилагателни за
ифентифициране на предмети – гладък,
глапав.
2. Тактилно разпознаване (определяне) -
Точни аналогии – копринен, кожен и др.
 Четири етапа на тактилно
развитие при ЗЗ
1. Възприемане на тактилните качества.
2. Разпознаване на форма, структура, връзка
на частите в цялото.
3. Разбиране на графично предствяне
4. Използване на символиката
 Сензорно-
перцептивно
развитие на
зрително
затруднени деца
 Перцепция/ възприятие.
Основни схващания.
Перцепция – възприятие, възприемане.
Сензорна организация – съвкупност от усещанията,
възприятията и представите.
Сензорно развитие – равитие на отделни сензорни
системи: зрение, слух, тактилност, обоняние, вкус.
Стимулиране на сетивата чрез: звук, светлина,
допир, вкус, миризма
Сензорни усещания
при зрително
затруднени лица
(Палацеси, 1986)
 Когнитивното развитue не е достатъчно за
пълноценното възприемане на околната среда от
зрително затруднените деца.

Интерпретация Нужно е позоваване върху дичния опum,за ga cе

на околната инmepnpemupa адекватно околната среда.

среда от
зрително Група om осем зрително затруднени деца в
предучилищна възраст са изследвани възможностите за
интерnpemaция чрез изследване на подходящи обеkmu 8

затруднени в малкото и голямото пространство.

деца Резулmamu: Зрителната острота, последователността в

представянето на натура и модел, творческите спo-
собности u usme rekma имам положително влияние
върху ефективното изследване на обекти в маakomo и
голямото пространство
 Възгледите на Томас
Катсфорт за слепите в
училището и обществото
1. Възпрепятстване на развитието – при сляпородените деца
липсата на зрение не води до дефицит психическата дейност
и сетивата, а до цяло различното им организиране.

2. Два аскпекта сензорно стимулиране: чрез говор и чрез

говор

3. Овладяване на езика и особеностите на личността при

слепите

4. Социални проблеми на сляпото дете.

 Благодаря за вниманието!
В презентацията е използван шрифт Courner New, подобряващ четивността на лица със ЗЗ.

Изработили:
Иванина Щилиянова Чаушева, фак.№
4EA4500049
Мария Бюйлекова, фак.№: 3ЕА4500055
Курс: Логопедия
Семестър: Трети